Безбожникът [bg]

Аристандър се колебаеше, но Касандра го избута с лакът и хвана трупа точно над коленете. Теламон сряза въжето и тя бавно положи трупа долу. Примката около врата беше стегнато вързана с двоен възел. Теламон сбърчи нос, когато го лъхна мирисът на смърт и разложение. Разхлаби примката и трупът издиша през полуотворената си уста. Аристандър отскочи назад.

— Това е просто останал въздух — успокои го Теламон.

Той огледа лицето на Дион, посинелите бузи, изскочилите очи, вцепенената челюст, подутия език, прехапан между зъбите. Забеляза засъхналата слюнка по брадичката.

— Повръщал е, може би от шока.

— Самоубил ли се е? — попита Касандра.

Теламон вдигна туниката и огледа бедрата и краката на мъртвеца, преди да насочи вниманието си към китките и пръстите му.

— Не виждам следи от връзване.

Той преобърна трупа. Прегледа гърба, но освен няколко малки белега и порязвания, петна и пъпчици, не видя нищо нередно. Чувстваше как мускулите се втвърдяват от смъртта. Обърна отново тялото, дръпна туниката му надолу и заоглежда сандалите. Полусъбутият се беше изхлузил, защото един ремък се беше скъсал. Теламон не можеше да прецени дали това беше станало преди смъртта или беше просто случайност. Отново прегледа косата, потърка кожата на главата.

— Няма следи от удар — заяви той. — Касандра, провери внимателно виното.

Тя отиде до писалището, където Аристандър вече ровеше из книжата. Теламон се качи на стола, за да си представи как правникът беше отнел живота си.

— Било е лесно — прошепна той. — Куката е желязна и забита достатъчно дълбоко в дървото, за да издържи тежестта му.

Той се престори, че слага примка на шията си, връзва я и я затяга, постоя още малко на стола и скочи долу.

Икономът се върна с кана вода, купа и кърпа. Теламон още веднъж огледа трупа, обръщайки специално внимание на ноктите на ръцете. Забеляза петната от мастило на дясната ръка.

— Господарят ти писа ли снощи?

— Да, правеше сметките на къщата. Беше ги забавил заради последните събития.

— Тук няма нищо интересно — сприхаво заяви Аристандър и, без да обръща внимание на неодобрителното смръщване на иконома, събра накуп книжата в средата на бюрото. Касандра стоеше до прозореца и душеше каната и чашата.

— Много хубаво вино — извика тя. — Не намирам нищо подозрително — после се усмихна дяволито на Аристандър. — Може би ти ще провериш как е на вкус?

— Аз ще го направя, господарю — предложи икономът. — Лично донесох тази кана и чашата.

Той приближи, напълни чашата и я вдигна в наздравица към трупа.

— Не е нужно да го правиш — предупреди го Теламон. — Трябва да го проверим.

— Всички сме заподозрени — отвърна икономът и изцапаното му с пепел и сълзи лице се озари от тъжна усмивка. — Когато господарят умре, слугите винаги са заподозрени, каквито и да са обстоятелствата.