Безбожникът [bg]

— Но защо се е съгласил Сократ? — попита Александър.

— По три причини. Първо, това е било част от работата му. Сократ е получавал пари не само от Демад, но и от персите. Второ, подкупили са го — знаем го от това, което ни каза Аристандър…

— И трето?

— Бил е уверен, че ако извърши убийствата, ще се възползва от благоволението на Арела.

— Не мога да повярвам! — присмя се Александър.

— Аз вярвам — Касандра гореше от желание да предизвика царя. — Повечето мъже, като изключим този лекар, мислят не с главата, а с други части на тялото си.

— А аз от тях ли съм? — присви очи Александър.

— Не, господарю, ти си цар.

Теламон притвори очи, когато долови сарказма в гласа й. Устните на Александър се разтвориха в усмивка.

— Характерът ти е буен като косата ти. Напомняш ми на майка ми. Продължавай, Теламоне.

— Съгласен съм с Касандра. Сократ е бил убиец и персийски шпионин. Човек, който можел да бъде купен и продаден, но отказите на Арела подклаждали любовта му.

— Какви доказателства имаш за това?

— От Базилея знам, че Арела била посетена посред нощ от загадъчен непознат, който я подкупил с предложение за по-голямо влияние, власт и пари. Освен това е била заплашена — Арела поддържала връзка със знатни перси, включително с градоначалника. Затова се съгласила. Не казала на Базилея името на човека, когото трябвало да удостои с услугите си, но се пошегувала, че би предпочела да изпие чаша бучиниш.

Александър се разсмя.

— Разбирам — царят извади стръкчето трева от устата си. — Говорела е за великия съименник на Сократ, философът, който бил принуден да изпие чашата бучиниш в Атина.

— Арела се съгласила — продължи Теламон. — Но Сократ имал нужда от потвърждение, затова е стоял близо до вратата на храма. Очаквал е нея. Тя дошла, прошепнала му набързо сладки обещания и жребият бил хвърлен. От всичко, което знаем, можем да допуснем, че Арела е внесла онова, от което е имал нужда Сократ в храма на Херакъл. Той е вярвал на истинския си господар, Кентавъра — те били заговорничили и убивали и преди, поделяли парите от Персеполис, защо да подозира нещо? Но господарят Кентавър имал други планове. Сократ бил убит. Устата на Арела трябвало да бъде затворена завинаги. Тя навярно била облекчена от смъртта на Сократ, но, като повечето куртизанки, била безочлива. Смятала, че стига да си държи устата затворена и да бъде дискретна, може без проблеми да преживее смяната на властта. Нямала нищо общо с кръвопролитията в града. Решила, че ще може да оцелее.