Безбожникът [bg]

Великият цар шепнеше ласкави слова на сокола, докато изучаваше своя Пазител на тайните. В много отношения Митра също му напомняше на сокол с дълбоко хлътналите си очи, високи скули, остър нос и най-вече с тъмния си мрачен поглед, сякаш тялото му беше на едно място, а душата — на друго. Зад царя и най-близкия му съветник, в сянката на палмите, стояха Забулените, облечени в тъмни дрехи, въоръжени с щитове, ятагани и тънки въжета — личната охрана на Митра. Царят им вярваше повече, отколкото на своя елитен полк — Безсмъртните. От гъстите тръстики на брега прозвуча крясък на водна птица и соколът неспокойно се размърда.

— Не, успокой се, красавецо.

Дарий взе сочно парче месо и го сложи на дланта си. Соколът направи рязко движение и месото изчезна.

— Има ли новини от Ефес?

— Да, получих съобщения оттам, господарю — потвърди Митра.

— Толкова скоро? Толкова бързо?

Митра се засмя.

— Рибата може да е избягала, но моята мрежа е още там. Нашият шпионин Кентавърът оставя съобщения в една винопродавница до Пурпурната порта.

Дарий кимна. Щом веднъж съобщението бъдеше тайно изнесено от града, то се поемаше от персийските пратеници — най-умелите ездачи на най-бързите коне в империята, които препускаха по широкия път, за да донесат новини какво прави македонският варварин в Ефес.

Дарий изскърца със зъби. Неговият Ефес! Бе му отнет толкова бързо, колкото соколът беше грабнал месото.

— Не се тревожи, господарю. Ефес е мрежа от удоволствия и наслади, но все пак държи здраво — Митра пристъпи и смачка едно цвете със сандала си. — Александър и варварите му не са свикнали на такъв разкош — прясна храна, ароматни плодове, тъмното, тежко хиоско вино. Те гуляят и пируват, докато ние пращаме подкрепления в Милет и флотата ни лети като стрела към Лъвското пристанище.

— Какво ще стане? — попита Дарий.

— Съобщението е кратко. Шпионинът пише, че е имало два опита за убийство на Македонеца. И двата са пропаднали.

— Ариман очевидно закриля Македонеца — въздъхна Дарий.

— Това, което спечелиш на едно място — отвърна Митра, — можеш да изгубиш на друго. Александър е твърде зает със своя художник Апелес. Опитва се да убеди гражданите на Ефес, че наистина е богоравен. Издал е прокламация как покровителката му Артемида го е спасила от внезапна смърт. Организира тържества за гражданите, пиршества, маршове и паради. Ще си пилее времето в мрежата още дълго време, докато подкрепленията ни стигнат до Милет, а флотата ни заеме позиция.