Безбожникът [bg]

Потен и прашен, Теламон стоеше в празния двор на конюшните и отчаяно гледаше купчината сиво-бяла пепел, която Калистен и хората му бяха донесли от храма на Херакъл. Тя вече беше изстинала — просто мръсна купчина смет.

— Като тяло без душа — промърмори лекарят.

Той отчаяно погледна към Касандра. Тя промърмори нещо, очите й гневно проблеснаха над парчето плат, което скриваше носа и устата й. После вдигна облечената си в ръкавица ръка и дръпна влажната кърпа надолу.

— Трябва ли да правим това? — изхленчи жената.

— Нямаме избор.

Теламон погледна купчината пепел. Беше прекарал по-голямата част от деня в размишления върху убийството на Дион. Когато обедната жега беше намаляла, той бе слязъл тук, за да прерови въглените, които някога обграждаха олтара в храма на Херакъл. И той, и Касандра бяха облечени като просяци в мръсни роби и здрави бойни ботуши. Бяха взели кирки, гребла и мотики от градинарите. Калистен, който приличаше на сив призрак в прахта, весело беше съобщил, че им подарява каруцата и беше отишъл да изплакне устата си с вино.

Касандра се подпря на греблото и погледна към двора.

— Сега ни трябва да се появи само нашият герой-завоевател!

— Шшт!

Тя поклати глава.

— Няма да млъкна, Теламоне. И като малък ли беше такъв? Той наистина вярва, че Артемида го е спасила! Организира тържества за гражданите! Помилва затворници! Провежда игри! В театрите поставят пиеси. По-късно днес цялата войска ще мине на парад по улицата на Артемида — от едната градска порта до другата.

Теламон вдигна греблото и свали парчето плат от лицето си. Взе един мях, махна запушалката и изля малко вода в устата си. После го подаде на Касандра.

— Винаги си е бил такъв — призна лекарят. — Вечно променлив. Наследил го е от майка си. Великият военачалник, великият художник, арогантният царски син, скромният весел приятел.

Той остави мяха на мястото му.

— Винаги помни това, Касандра. Преди всичко и най-вече Александър е актьор, блестящ актьор, което според мен го прави толкова блестящ войник и военачалник — после добави горчиво — И изключително лукав негодник. Не мога да го разбера. Милет ни затвори вратите си. Персийската флота е на път, а той стои в Ефес, яде и се превъзнася пред войниците. Е, хайде, да започваме.

— Разгада ли вече бележката? — попита Касандра. — Онази, написана от лудия, запалил храма на Артемида?

— Не ми говори за това! — отсече Теламон.

Той отново сложи парчето плат и решително пристъпи към купчината пепел. Във въздуха се вдигнаха облаци прах, която насълзи очите им и полепна по дрехите им.

— Приличаме на призраци — закашля се Касандра, смъкна маската и отстъпи — прахта се носеше из двора.

— Не, не — промърмори Теламон и отново взе меха, — призраците са в пепелта. Можем да намерим някоя важна следа за убийствата, които станаха.