Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Защо? — прекъсна го Касандра. — Защо не е убил жертвите преди това?
— Не съм съвсем сигурен. Може би е чакал нещо, някакво известие? Боя се, че тази част от картината — Теламон леко се усмихна — все още е покрита с прах.
Лекарят замълча. Още не беше сигурен, но започваше да проумява ужасните събития, които се бяха случили в онзи мрачен храм през нощта.
— Представете си, че сте били там — продължи той. — Вратите са заключени. Светлината, която прониква през прозореца, угасва — палят се светилници, за да е светло и топло. Кръгът от жарава също придава известен уют. Демад и приятелите му са неспокойни. Утре ще напуснат храма. Все още са изпълнени с подозрения. Може би някои от тях са изгубили близки при последните кръвопролития — той леко смушка Александър. — Още не са осъзнали властта на Македонеца…
— Не, но техният убиец ще изпита отмъщението му!
— Те са напрегнати, възбудени, чудят се какво ще им донесе утрото — обясни Теламон. — Македонският войник ги кара да се чувстват малко по-спокойно. Той вероятно стои отделно. Както и да е, поднасят виното.
— Кой? — попита Александър.
— Естествено прислужникът, Сократ.
— Значи той е убиецът?
— Да, мисля, че е бил той. Налива осем чаши и слага приспивателно в седем от тях. Сократ сервира грижливо виното и храната. После сяда и чака. Само виното също би ги успало, но ефектът от отварата е далеч по-силен. Храмът се смълчава. Няма будни, навсякъде лежат заспали тела. Сократ решава да действа…
— Но защо той? — раздразнено го прекъсна Александър.
— Ще стигна и до това. Сократ взима импровизираната бойна тояга. Движи се от жертва на жертва. Удар по слепоочието и в лицето. Горките хора са умрели в съня си, съдбата им доказва поговорката: „Сънят е брат на смъртта“.
Светилището на храма се превръща в касапница. Но Сократ трябва да открие какво има в сребърната ваза. Трябва да я вземе, но как да мине през жарта?
— Използвал е един от труповете, нали? — обади се Касандра.
— Точно така. Средствата нямат значение. Той придърпва един труп, хвърля го върху въглените и го използва като мост. Бързо прекосява и взима вазата. Изненадан е, че в нея няма нищо. Оставя я. Храмът е изпълнен с мирис на кръв и горяща плът. Въздухът е сладко-горчив от гранивия дъх на човешка лой. Сократ залива трупа с масло и го пали, това ще задълбочи мистерията. Когато отворят храма, никой няма да разбере как е била взета вазата и защо един от труповете е овъглен.
— Но Сократ трябва да се е боял — не е можел да се представи като единствен оцелял — обади се Александър.
— Можел е и е щял да го направи, но са го измамили. Касандра намери парченце обгорен метал, може би не по-голямо от котешка лапа — някога е било нокът на хищник.
— Лесно е било да го внесеш вътре — добави Касандра. — Увито в кърпа, то би могло да бъде предадено на получателя си.
— Аха! — въздъхна Александър. — Четвъртият предмет.
— Това е само предположение — продължи Теламон. — Но подозирам, че Сократ е щял да действа по следния начин. Щял е да издере ръцете и лицето си, за да създаде впечатление, че двама или трима маскирани врагове са се промъкнали в храма. Останалите са били убити, докато са спели, Сократ се е отбранявал. Другите са получили смъртоносни рани — той е бил само изподран и уплашен. Спомняте ли си, че неговият труп беше открит близо до задната врата, зад статуята.
— Сократ се е канел да я отвори, нали? — попита Александър.
— Да — съгласи се Теламон. — Представете си сцената в среднощна доба. Стените на храма са дебели, предните врати — залостени и заключени. Сократ е щял да издърпа резетата на страничната врата и да избяга с писъци в нощта. Пазачите отвън щяха да бъдат също толкова изненадани — поради дебелите стени те не са чули, нито подушили нищо необичайно. Прозорците са високи и тесни. Сократ е можел да изиграе слисания, ужасен прислужник, направил всичко възможно, за да спаси господаря си. Щеше да покаже собствените си рани, да разкаже някаква страховита история и сигурно щяха да му повярват. О, да — прошепна Теламон, — Сократ е бил много хитър, обмислил е всичко чак до онзи нокът, който е внесъл вероятно на дъното на някоя кошница с храна или дори му е била предадена на ръка. След това е трябвало да направи само няколко неща — той посочи овъглените останки. — Хвърлил е в жарта онзи нокът, бронзовата подкова и тоягата…