Безбожникът [bg]

— Да се поразходим.

Те излязоха от двора и отидоха в малка зеленчукова градина с прави лехи с билки, разделени от дървени решетки. Намериха малка полянка. Александър седна, Теламон и Касандра — от двете му страни.

— Е? — попита той.

— Буцефал! — отвърна Теламон.

— Разговарял си с коня ми?

— Не, господарю, разгледах отпечатъците от копитата му.

— А, да, върху тревата. Много приличат на раните по жертвите от храма на Херакъл. Надявам се, не се каниш да обвиниш кон в убийството им?

— Нито пък кентавър — въздъхна Теламон. — Ето какво мисля, че се е случило. Никой не е влизал в храма. Не съществува таен проход. Задната врата беше залостена. Не вярвам, че боговете са слезли да си отмъстят или някой персийски демон от подземния свят е нахлул в онова кърваво светилище. Демад е бил там с шестимата си приятели и един македонски войник. На хората е било разрешавано да влизат и да излизат от светилището — да посетят роднините си или от любопитство…

— Но са били претърсвани за оръжие?

— Разбира се. Калистен е добър войник. Той би търсил ножове, мечове, лъкове и стрели. Онова, което не е търсил, е било тежко парче бронз във формата на конска подкова.

— Какво! — възкликна Александър.

— Може някой да го е носил в кесията си — обясни Теламон. — Малка дъбова пръчка, дори тояга за подпиране, не би изглеждала опасна. Подозирам, че двата предмета са били внесени и дадени на убиеца.

— И кой е бил той? — възбудено попита Александър.

— Не съм съвсем сигурен.

Царят гледаше как лястовичките се стрелкат над цветните лехи.

— Нека довърша историята си. Парчето дъбово дърво, навярно не повече от една стъпка дълго, както и бронзовата подкова, са били дадени на убиеца.

— Разбирам — прекъсна го Александър. — Бронзът е можел да бъде прикрепен или завинтен на парчето дърво.

— Точно така — съгласи се Теламон. — И се е получила смъртоносна бойна тояга. Бронзът е много тежък, а дъбът — здрав. Убиецът е можел да я скрие в тъмнината на храма.

— Възможно е.

— Това е истината — заяви Касандра и в очите й запламтя гордост. — Теламон е добър наблюдател.

— Затова го харесвам — подразни я Александър. — Но това, че имаш бойна тояга — продължи той, — не е достатъчно, за да убиеш осем здрави мъже. Помниш ли какво каза Калистен?

— Носили са им храна и вино в храма — продължи Теламон. — Щом убиецът е получил тоягата, са му трябвали само четири други неща — мях с вино, мях с дървено масло, приспивателно в малка стъкленица, а последното ще ви кажа по-късно.

— В храма имаше дървено масло — заяви Александър. — Държаха го в кани до вратата.

— Да, може би са използвали него. Не можем да обвиним Калистен за случилото се. Искали са да пият вино. Маслото е можело да бъде използвано за храна, светлина или отпускане на схванатите мускули. Както и да е, най-накрая убиецът трябвало само да скрие тоягата, малката стъкленица с приспивателно и може би малко конски косми — те му трябвали, за да оставят миризмата си и да ни накарат да мислим, че кентавър е влизал в храма. Убиецът искал да забули в тайнственост случилото се. Знаел, че храмът е заключен и охраняван. Последната вечер Аристандър взел ключовете и той решил да нанесе удара си.