Бавачката на ангели [bg]

– Нали ще ми се обадите, ако има някакви новини? – попита тя и се изправи.

Хвана ръкавиците си с лявата ръка и протегна дясната, за да се сбогува. Когато обърна гръб на доктор Янсон и излезе от стаята, на устните ѝ играеше усмивка. Все още беше свободна.

Наближаваха търговски център „Торп“, северно от Удевала, когато попаднаха в сериозно задръстване. Патрик намали скоростта, а Паула се размърда до него, опитвайки се да си намери удобна поза.

Той хвърли загрижен поглед към нея.

– Наистина ли ще можеш да пътуваш до Гьотеборг и обратно?

– Да. Не се притеснявай. Достатъчно хора около мен го правят.

– Е, да се надяваме, че разкарването ще си струва. Движението днес е ужасно.

– Каквото, такова – каза Паула. – Как е Ева, между другото?

– Всъщност не знам. Когато се прибрах снощи, вече спеше, а сутринта още не беше станала. Но Ерика каза, че била страшно изтощена.

– Нищо чудно. Това, което ѝ се случва, е същински кошмар.

– Хайде карай, де!

Патрик натисна клаксона, тъй като в опашката от автомобили се бе отворила пролука, но шофьорът отпред не реагира достатъчно бързо. Паула поклати глава, но се въздържа от коментар. Достатъчно пъти се бе возила с Патрик и знаеше, че настроението му се променя, щом се озове зад волана.

Заради летния трафик им отне около час по-дълго от обикновено, за да стигнат до Гьотеборг. Сега двамата вървяха по спокойната пешеходна улица в Партиле29, а Патрик се чувстваше така, сякаш ще експлодира.

– Боже господи, колкото е горещо днес – каза той и подръпна ризата си, за да се разхлади. – Как издържаш в тази жега?

Паула погледна снизходително към потното му чело.

– Ас чужденка, ас не потя се – каза тя, имитирайки акцент и вдигайки ръце, за да покаже, че мишниците ѝ са съвсем сухи.

– Аз се потя и за двама ни. Трябваше да си взема резервна риза. Как ще се появим така? Аз съм плувнал в пот, а ти изглеждаш като кит. Ще се зачудят що за хора работят в полицията в Танум – каза Патрик и натисна звънеца.

– Ти си кит. Аз съм бременна. Твоето извинение какво е?

Паула сръчка Патрик в корема.

– Това е само малко коремче, за повече авторитет – каза той. – Но ще изчезне веднага щом отново започна да тренирам.

– Чух, че от фитнес залата са те обявили за изчезнал.

Вратата се отвори и Патрик не можа да отвърне на закачката.

– Здравейте, добре дошли! Вие трябва да сте полицаите от Танумсхеде? – каза шейсетгодишен мъж с приветлив вид.

– Да – отвърна Патрик и представи себе си и Паула.

Жена на същата възраст се присъедини към тях и ги поздрави.

– Влизайте! Аз съм Берит. Със Стюре смятахме да ви поканим в пенсионерския инкубатор.