Бавачката на ангели [bg]

– Но аз исках тази!

Изражението на Мая ясно показваше колко несправедливо смята, че са се отнесли с нея. Щом Ерика пусна ръката ѝ, за да вдигне Ноел и да го утеши, Мая веднага побягна към масата.

– Чичо Йоста! Ноел ми взе малината – изхлипа тя.

Той погледна намацаното ѝ с малинов сок личице, след което я вдигна усмихнат в скута си, където тя се сви на мъничка топка.

– Няма нищо, миличка – каза Йоста и я погали по главата, сякаш цял живот беше утешавал отчаяни тригодишни деца. – Знаеш ли, онази малина, която искаше, не беше най-хубавата.

– Не беше ли?

Мая веднага спря да плаче и вдигна поглед към Йоста.

– Не. Аз знам точно къде се намират най-хубавите малини. Но това трябва да е нашата тайна. Не бива да казваш на братчетата си, нито дори на мама.

– Обещавам.

– Добре, вярвам ти – каза Йоста, наведе се и зашепна нещо в ухото ѝ.

Мая го изслуша внимателно, после слезе от скута му и тръгна обратно към малиновите храсти. Ноел се беше успокоил и Ерика отново седна на масата.

– Какво ѝ каза? Къде са най-хубавите малини?

– Мога да ти кажа, но за съжаление, после ще трябва да те убия – каза Йоста и се усмихна.

Ерика се извърна и погледна към храстите. Мая стоеше на пръсти и се протягаше към онези малини, които бяха твърде високо, за да ги стигнат близнаците.

– Хитро – каза тя и се засмя. – Докъде бяхме стигнали? Да, вчерашният опит за убийство. Трябва да намерим начин да продължим напред. Успя ли да разбереш какво е станало с вещите на семейството? Би било безкрайно полезно, ако можем да ги разгледаме. Възможно ли е да са изхвърлени? Никой ли не е ходил в къщата да разтреби след случката? Те сами ли са се грижели за всичко, дори за чистенето и за градината?

Йоста изведнъж изпъна гръб.

– Боже господи, колко съм глупав. Понякога си мисля, че наистина ме хваща старческа деменция.

– Какво има?

– Трябваше да се сетя... Но той беше като част от пейзажа, което всъщност е още една причина да се замисля за него.

Ерика го зяпаше.

– За кого говориш?

– Оле Скрападжията.

– Оле Скрападжията? Онзи, който държи автоморгата в Бреке? Той какво общо има с Вальо?

– Ходеше там, когато му скимне, и помагаше с разни неща.

– И мислиш, че Оле може да е взел вещите от къщата?

Йоста разпери ръце.

– Това е едно от възможните обяснения. Той събира всичко и ако никой не е изявил претенции към вещите, не бих се учудил, ако Оле е прибрал, каквото може.

– Въпросът е дали още са у него.

– Ти да не мислиш, че Оле Скрападжията би направил пролетно чистене, за да се отърве от боклуците?

Ерика се засмя.

– Не, ако е взел вещите, можем да сме сигурни, че още са при него. Дали да не отидем още сега и да го питаме?

Тя вече бе понечила да стане, но Йоста ѝ направи знак да седне.

– Спокойно, спокойно. Ако нещата са в автоморгата, значи, са там от повече от трийсет години. Няма да изчезнат точно днес. Мястото не е подходящо за малките. Ще му се обадя по-късно и ако вещите са при него, ще отидем там, когато си свободна.