Бавачката на ангели [bg]

Ерика си спомни изражението на Ева по време на пътуването към Фелбака. Изглеждаше едновременно притеснена и облекчена и като че се разкъсваше между желанието да остане на острова и желанието да се махне оттам.

– Ева също беше способна да опоска всички малини – каза Йоста неохотно. – Лятото, когато беше при нас, не останаха нито за конфитюр, нито за сок. Но въпреки това Май-Брит се радваше. Беше толкова хубаво да я гледаме как стои пред храста по памперс и тъпче устата си с малини, а сокът се стича по дебелото ѝ тумбаче.

– Ева е живяла при вас?

– Да, но само за лятото, преди да се премести при семейството в Гьотеборг.

Ерика мълча дълго, опитвайки да смели казаното от Йоста. Странно. При проучванията си не беше открила информация, че Ева е живяла при Йоста и Май-Брит. Сега изведнъж разбра защо той се интересуваше толкова от случая.

– Обмисляли ли сте да я задържите? – попита тя накрая.

Йоста гледаше надолу и не спираше да бърка кафето си. За миг Ерика съжали, че е попитала. Макар че той беше свел глава, на нея ѝ се стори, че очите му са се насълзили. Но после Йоста се прокашля и преглътна.

– Разбира се. Много пъти сме си го мислили и сме го обсъждали. Но според Май-Брит нямаше да сме достатъчно добри родители за Ева. И аз я оставих да ме убеди. Чувствахме, че нямаме какво да ѝ предложим.

– Общували ли сте с нея, след като тя се премести в Гьотеборг?

Йоста се поколеба. После поклати глава.

– Не, сметнахме, че ще е най-лесно да прекратим всякаква връзка. В деня, когато тя замина...

Гласът му секна и той не можа да довърши изречението, но Ерика нямаше нужда от обяснения, за да го разбере.

– Какво е чувството да я срещнеш отново?

– Малко е странно. Тя вече е зряла жена, която не познавам. Но в същото време някак успявам да разпозная в нея малкото момиченце, което стоеше пред малиновите храсти и се усмихваше, щом я погледнеш.

– Вече не се усмихва много.

– Така е – каза Йоста и сбърчи чело. – Знаеш ли какво се е случило със сина им?

– Не, предпочетох да не ги питам. Но в момента Патрик и Паула пътуват към Гьотеборг, за да говорят с осиновителите ѝ. Може би ще научат нещо повече.

– Мъжът ѝ не ми харесва – каза Йоста и се протегна, за да си вземе кифла.

– Мортен? Не мисля, че му има нещо. Но като че ли имат доста проблеми във взаимоотношенията си. Все пак трябва да се справят със загубата на дете, а такова нещо може да се отрази на връзката. Виждам го и при сестра ми и Дан. Общата мъка не винаги сближава хората.

– Имаш право.

Йоста кимна и Ерика осъзна, че той много добре знае за какво говори тя. С Май-Брит бяха загубили първото си и единствено дете само няколко дни след раждането. А след това бяха изгубили и Ева.

– Виж, чичо Йоста! Има купища малини! – викна Мая откъм храстите.

– Хапвай, хапвай – викна той в отговор и очите му отново светнаха.

– Не искаш ли някой път да гледаш децата? – попита Ерика, полу на шега, полу сериозно.

– Няма да се справя с всичките три, но мога да гледам малката, ако някой път имате нужда от помощ.