Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Боже господи, колко неща са взели – каза той и избърса чело.
Багажникът вече изглеждаше пълен догоре, а в антрето все още имаше цял куп багаж.
– Недей! – каза той, вдигайки пръст към Ана.
Тя разпери ръце.
– Нищо не съм казала. Нито думичка.
– Адриан! Наистина ли се налага да взимаш и Дино?
Дан вдигна любимата плюшена играчка на Адриан – еднометров динозавър, който Ерика и Патрик му бяха подарили за Коледа.
– Ако Дино не може да дойде, аз също оставам вкъщи – извика Адриан и грабна динозавъра.
– Лисен? – пробва Дан вместо това. – Трябва ли да носиш всичките си кукли Барби? Не можеш ли да избереш двете най-хубави?
Лисен веднага се разплака и Ана поклати глава, след което прати въздушна целувка на Дан.
– Не мисля да се забърквам в тази битка. Един от нас трябва да остане жив. Забавлявай се.
После тя влезе вътре и се качи в спалнята. Легна върху кувертюрата и включи малкия телевизор с дистанционното. След сериозен размисъл се спря на Опра по Канал 3.
Раздразнен, Севастиан хвърли химикалката върху бележника си. Обичайното му добро настроение отказваше да се завърне, въпреки че всичко бе минало според плана.
Обичаше усещането за контрол над Пърси и Юсеф, а съвместните им бизнес начинания бяха на път да се окажат много печеливши. Понякога не разбираше другите хора. Той самият дори не би си помислил да сключи сделка с човек като себе си. Но двамата бяха отчаяни, всеки по свой начин: Пърси се страхуваше да не му отнемат бащиното наследство, а Юсеф се бореше за одобрението на родителите си. Севастиан разбираше Пърси по-добре. Той беше на път да изгуби нещо важно: пари и положение. Мотивите на Юсеф обаче си оставаха загадка. Какво значение имаше какво прави с живота си? Освен това идеята да открие музей на Холокоста беше безумна. Нямаше да се получи и ако не беше такъв идиот, Юсеф щеше да го осъзнае.
Севастиан се изправи и отиде до прозореца. Цялото пристанище беше пълно с лодки с норвежкото знаме и навсякъде по улиците се чуваше норвежка реч. Той нямаше нищо против. През годините беше сключил няколко добри имотни сделки с норвежци. Поради петролните си богатства, те бяха склонни да харчат големи суми и бяха купили къщите си на шведското крайбрежие с огромна надценка.
Бавно насочи погледа си към Вальо. Защо му трябваше на Леон да се връща и да мъти водата? За миг се замисли за него и за Йон. В действителност имаше власт и над тях, но беше достатъчно умен, за да не я използва. Вместо това, като истински хищник прецени кои са най-слабите елементи в стадото и ги отдели от другите. Сега Леон искаше отново да ги събере и Севастиан имаше чувството, че няма да спечели нищо от това. Но нещата вече бяха задвижени. Стореното, сторено. Не смяташе да се тревожи за неща, на които не можеше да повлияе.
Ерика стоя на прозореца, докато колата на Патрик не се скри от погледа ѝ. После се разбърза. Облече децата и ги качи в колата. Ева още спеше, затова Ерика ѝ остави бележка, че излиза да свърши една работа и че в хладилника има храна. Беше пратила съобщение на Йоста още щом се събуди, така че той ги очакваше.
– Къде отиваме? – попита Мая, която седеше на задната седалка, стиснала здраво куклата в скута си.
– При чичо Йоста – каза Ерика и в същия миг осъзна, че Мая неизбежно ще се разприказва пред Патрик.
Е, рано или късно той все щеше да разбере за уговорката ѝ с Йоста. Повече се притесняваше, че не му бе сподели подозренията си за взлома в дома им.
Зави в посока към река Анрос. Вече не се питаше кой би могъл да е ровил в кабинета ѝ. Знаеше отговора. По-точно казано, възможностите бяха само две. Или го бе сторил някой, който смята, че Ерика е изровила важна информация за събитията на Вальо, или пък взломът беше свързан с посещението ѝ в дома на Йон Холм и бележката, която бе взела. Като се има предвид кога се беше случило, тя клонеше към втория вариант.
– Виждам, че си довела цялото люпило – каза Йоста, щом отвори вратата.
Но блясъкът в очите му компенсираше недоволната интонация.
– Ако имаш някакви ценни вещи, за които те е страх, сега е моментът да ги скриеш – каза Ерика и събу обувките на децата.
Близнаците се залепиха срамежливо за нея, но Мая протегна ръце нагоре и извика щастливо:
– Чичо Йоста!
Той се скова. Изглежда, не знаеше как точно да реагира на възторжения израз на привързаност. Но после чертите на лицето му омекнаха и той взе Мая в прегръдките си.