Бавачката на ангели [bg]

Берит и Стюре се вторачиха в него като вкаменени.

– Ева не ви ли е разказала? – каза той и погледна Паула.

Дори не му беше хрумнало, че родителите на Ева няма да знаят какво се е случило с дъщеря им. В противен случай щеше да зададе въпроса по-деликатно.

– Не, каза ни единствено за кръвта – отговори Стюре.

Патрик още търсеше подходящите думи, с които да опише събитията на Вальо, когато Паула го изпревари. Спокойно и обективно тя разказа за пожара и стрелбата.

Берит стисна ръба на масата толкова силно, че кокалчетата ѝ побеляха.

– Не разбирам защо не ни е казала нищо.

– Не е искала да ни тревожи – каза Стюре, но той изглеждаше не по-малко обезпокоен от съпругата си.

– Но защо стоят там? Това е лудост! Трябва веднага да се махнат. Стюре, трябва да отидем да поговорим с тях.

– Изглеждат напълно решени да останат – каза Патрик. – Но за момента Ева е при нас. Съпругата ми я отведе вкъщи и снощи тя спа у нас. Мортен обаче отказа да напусне острова и сега е там.

– Той луд ли е? – каза Берит. – Отиваме там. Веднага.

Тя се изправи, но Стюре нежно, макар и насила, я накара да седне обратно на стола.

– Нека не действаме прибързано. Да се обадим на Ева и да чуем какво ще ни каже. Знаеш ги колко са упорити понякога. Няма смисъл да се караме с тях.

Берит поклати глава, но този път не понечи да стане.

– Сещате ли се за някаква причина някой да иска да ги нарани? – попита Паула и се размърда, за да се намести по-добре.

Дори във фантастичен фотьойл като този след известно време крайниците я заболяваха.

– Не, никаква – каза Берит натъртено. – Те водеха напълно нормален живот. И защо някой да иска да ги нарани още повече? И без това преживяха толкова мъка и болка.

– Трябва да е свързано с това, което се е случило на семейството на Ева, нали? – каза Стюре. – Може би някой се страхува, че ще открият нещо?

– Такава е и нашата теория, но засега не знаем много, така че гледаме да внимаваме какво говорим – каза Патрик. – Едно от нещата, които ни озадачават, са картичките, които Ева получава от някой си „Й“.

– Да, това си е странно – каза Стюре. – Получава картичка за всеки свой рожден ден. Предполагахме, че ги праща някой далечен роднина. Изглеждаха ни безобидни, затова не им обръщахме голямо внимание.

– Вчера Ева е получила нова картичка, която не е толкова безобидна.

Родителите на Ева го погледнаха учудено.

– Какво пише на нея?

Стюре се изправи и дръпна леко завесите, тъй като слънцето постепенно се беше изместило и напичаше силно масата.

– Може да се каже, че съобщението е заплашително.

– Такова нещо се случва за пръв път. Смятате ли, че подателят е същият човек, който тормози Ева и Мортен?

– Не знаем. Но би ни било от полза, ако можете да ни покажете някоя от предишните картички.

Стюре поклати глава извинително.