Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Ерика знаеше, че Йоста има право, но вече не я свърташе на едно място.
– Как е тя? – попита Йоста и мина секунда, докато Ерика разбере за кого говори.
– Ева? Ами изглеждаше съвсем изтощена. Стори ми се, че все пак се радва да се махне за малко от острова.
– И от онзи Мортен.
– Мисля, че не си го преценил добре, но има нещо вярно в това. Като гледам, двамата постоянно имат някакви търкания. Тя започва да се интересува от рода си и мислех, щом се прибера и близнаците заспят, да ѝ покажа материалите, с които разполагам.
– Сигурен съм, че ще го оцени. Родът ѝ има доста шарена история.
– Да, меко казано – каза Ерика и изпи последната глътка в чашата си. Кафето вече беше изстинало и тя направи гримаса. – Между другото, отидох да поговоря с Шел от „Бохусленинген“. Той ми разказа доста неща за миналото на Йон.
Тя му разправи накратко за семейната трагедия, която беше насочила Йон по пътя на омразата. Каза му също и за бележката, за която не бе посмяла да му спомене по-рано.
– Гимле? Нямам представа какво означава. Но не е казано, че трябва да е нещо, свързано с Вальо.
– Не, но може да го е притеснило достатъчно, за да прати някой да влезе в дома ни – каза тя, преди да успее да се спре.
– Някой е влизал у вас? Какво каза Патрик?
Ерика замълча и Йоста я зяпна.
– Не си ли му казала? – попита той, а гласът му премина във фалцет. – Сигурна ли си, че са били Йон и дружките му?
– Това е просто предположение. Всъщност не е голяма работа. Някой е влязъл през вратата на верандата, потършувал е из кабинета ми и е опитал да се логне в компютъра ми, но без успех. Трябва да се радвам, че не е взел харддиска.
– Патрик ще полудее, когато чуе за това. А ако разбере, че съм знаел и не съм му казал нищо, ще се нахвърли и на мен.
Ерика въздъхна.
– Ще му кажа. Но интересното е, че в кабинета ми има нещо достатъчно важно, та някой да поеме риска да влезе с взлом. И бих се обзаложила, че въпросното нещо е бележката.
– Йон Холм наистина ли би направил нещо такова? Ако се разчуе, че е влязъл незаконно в дома на полицай, това ще има много негативен ефект върху Приятелите на Швеция.
– Може и да е готов да го стори, ако ситуацията го налага. Както и да е, оставих бележката на Шел и той ще се опита да я разтълкува.
– Добре – каза Йоста. – Разкажи всичко това на Патрик, когато се прибере довечера. Иначе и аз ще си изпатя.
– Да, да – отвърна Ерика с досада.
Не гореше от нетърпение да каже на Патрик, но трябваше да го направи.
Йоста поклати леко глава.
– Чудя се дали Патрик и Паула ще научат нещо в Гьотеборг. Постепенно започвам да се отчайвам.
– Е, можем да се надяваме и на Оле Скрападжията – каза Ерика, доволна от смяната на темата.
– Да, винаги можем да се надяваме – каза Йоста.
18
Болница „Св. Йорген“, 1936
–Не смятаме, че е вероятно майка ти да бъде изписана в обозримо бъдеще – каза доктор Янсон, белокос, застаряващ мъж, който приличаше на коледно джудже заради голямата си брада.
Лаура въздъхна облекчено. Беше подредила живота си: имаше добра работа и ново жилище. Беше квартирантка на леля Бергстрьом на улица „Галербакен“ и разполагаше само с една малка стая. Но стаята бе нейна и вътре беше хубаво и подредено като в куклената къща, която заемаше почетно място върху високото бюро до леглото ѝ. Животът беше много по-хубав без Дагмар. От три години майка ѝ лежеше затворена в болница „Св. Йорген“ в Гьотеборг. Беше истинско облекчение да не трябва да се тревожи и да се пита каква бъркотия ще забърка Дагмар.
– От какво всъщност страда майка? – попита тя, опитвайки се да изглежда загрижена.
Беше добре облечена, както винаги, и седеше с чанта в скута, наклонила елегантно крака на една страна. Макар да беше само на шестнайсет, Лаура се чувстваше много по-голяма.
– Не можахме да поставим точна диагноза, но вероятно страда от така наречените слаби нерви. За съжаление, лечението не дава особен резултат. Тя не се отказва от своите бълнувания за Херман Гьоринг. Не е необичайно страдащите от слаби нерви да фантазират за хора, за които са чели във вестниците.
– Да, майка говори за него, откакто се помня – каза Лаура.
Лекарят я погледна състрадателно.
– Доколкото разбирам, госпожицата не е имала леко детство. Но, изглежда, се справяте добре и имате не само хубаво лице, ами и здрав разум.