![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– За жалост, не ги пазим. Показвахме ги на Ева и после ги хвърляхме. Не бяха особено лични. Пишеше просто „Честит рожден ден“ и отдолу „Й“. Нищо друго. Затова не сметнахме, че си струва да ги пазим.
– Да, разбирам – каза Патрик. – И нищо не е подсказвало кой може да ги праща? Виждаше ли се откъде са пратени?
– От Гьотеборг, така че това не е кой знае каква следа – каза Стюре и замълча, но после се сепна и погледна жена си. – Парите.
Берит се ококори.
– Как не се сетихме! – каза тя и се обърна към Патрик и Паула.
– Откакто Ева дойде при нас, всеки месец някой ѝ превеждаше пари анонимно, докато не стана на осемнайсет. Ние просто получихме писмо, че на нейно име е отворена сметка. Запазихме сметката и тя изтегли парите, когато с Мортен си купиха къща.
– И нямате представа кой е внасял средствата? Опитахте ли да разберете?
Стюре кимна.
– Да, пробвахме на няколко пъти. Бяхме любопитни, естествено. Но от банката ни казаха, че човекът желае да остане анонимен, така че трябваше да се задоволим с това. Накрая решихме, че сигурно е същият човек, който праща картичките – далечен роднина, който просто иска да ѝ помогне.
– В коя банка беше сметката?
– Търговската банка. Писмото беше от клона им на площад „Нормалмстори“ в Стокхолм.
– Трябва да проучим това. Много добре, че се сетихте.
Патрик погледна въпросително към Паула, която кимна. Той се изправи и протегна ръка.
– Много благодаря, че отделихте време да поговорим. Обадете се, ако се сетите още нещо.
– Обещаваме. Искаме да помогнем, доколкото можем, разбира се.
Стюре се усмихна вяло и Патрик разбра, че ще се хвърлят към телефона и ще се обадят на дъщеря си веднага щом той и Паула потеглят.
Пътуването до Гьотеборг се оказа по-ползотворно, отколкото смееше да се надява. Follow the money30, както казват в американските филми. Ако можеха да проследят парите, може би щяха да открият следата, от която се нуждаеха, за да продължат напред.
Щом седнаха в колата, Патрик погледна телефона си – двайсет и пет пропуснати повиквания. Въздъхна и се обърна към Паула.
– Нещо ми подсказва, че пресата е надушила историята.
Той запали двигателя и подкара към Танумсхеде. Денят щеше да е тежък.
29 Град сателит на Гьотеборг. – Б. пр.
30 Следвай парите (от англ.). – Б. пр.
„Експресен“ раздуха новината за Вальо и шефът на Шел не остана очарован, щом до него стигна слухът, че „Бохусленинген“ са можели първи да пишат за историята. След като се накрещя, той отпрати Шел, възлагайки му задачата да надмине гиганта от големия град и да направи статиите за стария случай на Вальо малко по-остри. „Това, че сме по-малък, местен вестник, не значи, че статиите ни трябва да са по-лоши“, както често казваше той.
Шел разлисти записките си. Вярно, беше против журналистическите му принципи да се отказва от такава новина, но ангажиментът му в борбата срещу ксенофобските организации беше по-важен. Ако се налагаше да жертва сензационна статия, за да получи помощ в търсенето на истината за Приятели на Швеция и Йон Холм, то Шел бе готов да го направи.
Трябваше да положи съзнателни усилия, за да не се обади на Свен Никласон и да провери как върви. Вероятно нямаше да научи кой знае какво, преди да прочете статията на Свен във вестника, но все пак не можеше да не размишлява над възможното значение на думата Гимле. Беше сигурен, че интонацията на Свен се бе променила, когато чу за бележката, която Ерика намерила в дома на Йон. Прозвуча сякаш и преди беше чувал да се говори за Гимле и вече знаеше нещо по въпроса.
Шел отвори днешния брой на „Експресен“ и прочете написаното за находката на остров Вальо. Бяха отделили четири страници на новината, а в близките дни вероятно щяха да последват още статии. Полицията в Танум беше обявила пресконференция за днес следобед и Шел се надяваше да научи нещо, което да послужи за основа на статията му. Но дотогава оставаха още няколко часа и предизвикателството се състоеше не в това да отрази информацията, която ще получат и всички останали, а в това да открие нещо, което никой друг не знае. Облегна се назад в офис стола си и се замисли. Знаеше, че местните хора винаги са се интересували от момчетата, които бяха останали на острова по време на ваканцията. През годините се бяха появявали всякакви предположения относно това, какво знаят или не знаят учениците и дали имат нещо общо с изчезването на семейството. Ако изровеше възможно най-много материали за петте момчета, може би щеше да събере достатъчно информация, за да напише статия, с която другите вестници да не могат да се мерят.