Бавачката на ангели [bg]

– Не, с партньорката ми Йохана решихме да изчакаме до раждането. Но имаме син, така че би било хубаво да се сдобием и с дъщеричка. В същото време е вярно това, което казват всички – че най-важното е бебето да е здраво.

Тя погали корема си и се подготви за реакцията на възрастната двойка. Берит грейна.

– Колко е хубаво, че момчето ще стане батко! Сигурно много се гордее.

– С такава красива майка, каквото и да е детето, все ще е хубаво – каза Стюре с топла усмивка.

Двамата съвсем не изглеждаха обезпокоени от информацията, че детето ще има две майки. Паула отвърна радостно на усмивките им.

– Сега трябва да ни кажете какво се случва – каза Стюре и се надвеси над масата. – Ева и Мортен отговарят с недомлъвки, когато им се обадим, а не искат и да ги посетим.

– Да, най-добре ще е да не го правите – каза Патрик и си помисли, че последното, от което имат нужда, е на острова да пристигнат още хора.

– Защо? – попита Берит, гледайки тревожно ту към Патрик, ту към Паула. – Ева ни разказа, че са попаднали на кръв, докато са разбивали един от подовете. Кръвта дали е...

– Да, най-вероятно – отговори Патрик. – Но е толкова стара, че не може да се каже със сигурност от колко души е и дали става дума за семейството на Ева.

– Това е направо ужасно – каза Берит. – С Ева никога не сме говорили много за случилото се. Пък и не знаехме нищо повече от това, което ни казаха социалните и което прочетохме във вестниците. Затова малко се изненадахме, когато тя и Мортен решиха да се преместят в онази къща.

– Не мисля, че искаха да отидат там – каза Стюре. – Мисля, че искаха да се махнат оттук.

– Бихте ли ни разказали какво се е случило със сина им? – попита Паула предпазливо.

Двамата се спогледаха за кратко, преди Стюре да вземе думата. Той бавно им разказа за деня, в който Винсент починал. Патрик усети как в гърлото му се образува буца, докато слуша. Животът можеше да бъде толкова мрачен и безсмислен.

– Ева и Мортен колко скоро след станалото се преместиха? – попита той, щом Стюре замлъкна.

– Мина около половин година – отвърна Берит.

Стюре кимна.

– Да, толкова. Продадоха къщата. Преди живееха съвсем наблизо – каза той и посочи в неопределена посока покрай улицата. – Мортен напусна работата си като дърводелец. Ева пък е в болнични, откакто Винсент почина. Работеше като икономист в данъчното, но така и не се върна на работа. Малко сме притеснени как ще се справят финансово. Поне разполагат с начален капитал от продажбата на къщата.

– Опитваме да им помагаме колкото можем – каза Берит. – Имаме още две деца, които са наши, така да се каже, макар че считаме и Ева за наша дъщеря. Те винаги са я гледали като писано яйце и също ще се радват да помогнат, ако могат, така че нещата все ще се наредят.

Патрик кимна.

– Мястото ще бъде много хубаво, когато приключат. Мортен изглежда е талантлив дърводелец.

– Много е добър – каза Стюре. – Докато живееха тук, той работеше почти непрестанно. Понякога дори твърде много, но по-добре така, отколкото да е някой мързеливец.