![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво ще се случи, когато това пристигне в Москва?
— Алексей Розанов страшно ще се ядоса.
— Алексей не е този, за когото се притеснявам. — Улянин плъзна разпечатката по плота на бюрото си. — Веднага изпрати каблограма до Ясенево. Това беше операция на Алексей, а не моя. Нека той да оправя бъркотията.
Волков се върна в обезопасеното комуникационно помещение и написа каблограмата. Той показа черновата на Улянин за одобрение и след кратък спор Дмитрий натисна бутона, който изпрати безопасно новината в Московския център. Улянин се върна в кабинета си, докато Волков изчака потвърждение, че каблограмата е била получена. Минаха петнайсет минути, докато то пристигне.
— Какво отговори той? — попита Дмитрий.
— Нищо.
— Какво искаш да кажеш?
— Алексей не е в Москва.
— А къде е?
— На борда на самолет, пътуващ за Хамбург.
— Защо отива в Хамбург?
— За среща. Очевидно е нещо важно.
— Да се надяваме, че скоро ще провери съобщенията си, защото Габриел Алон не е фалшифицирал смъртта си без причина. — Улянин погледна към намокрените книжа на бюрото си и бавно поклати глава. — Така става, когато изпратиш ирландец да свърши руска работа.
52.
Флийтуд, Англия
Куин бавно отвори едното си око, след това и другото. Видя голата си ръка, преметната върху гърдите на жена, и пистолета „Макаров“, чиято дръжка стискаше в дланта си с пръст върху спусъка. Стаята тънеше в полумрак, през отворения прозорец нахлуваше острият мирис на море. В просъница се опита да определи местонахождението си. Във вилата си на остров Маргарита ли беше? Или може би се беше върнал в Рас ел Хилал — крайморския терористичен тренировъчен лагер в Либия. Спомняше си с топлота за престоя си в лагера. Там се беше сприятелил с един палестински майстор на бомби. Еймън бе помогнал на палестинеца да се справи с един елементарен проблем, който той имаше с конструкцията си. В замяна палестинецът бе подарил на Куин скъп швейцарски часовник, за който бе платил лично Ясер Арафат. Гравираният надпис гласеше: Никога повече засечки на таймера.
Сега Еймън вдигна часовника пред очите си и видя, че е четири и половина следобед. През отворения прозорец долетяха гласовете на двама мъже, които говореха с ланкашърски акцент. Той не беше на остров Маргарита, нито в лагера на либийския бряг. Намираше се във Флийтуд, Англия, в хотел на крайбрежната алея, а жената, която спеше под ръката му, беше Катерина. Това не беше прегръдка от обич. Куин я бе притискал плътно до тялото си, за да си осигури така нужната почивка. Беше спал повече от шест часа, което бе достатъчно, за да доведе докрай следващата фаза на операцията.
Еймън вдигна ръка и внимателно се измъкна от леглото, за да не събуди Катерина. На масичката до прозореца имаше комплект за приготвяне на безплатен чай и кафе. Куин напълни с вода електрическата кана, пусна едно пакетче „Туинингс“ в алуминиевия съд и надникна през прозореца. Реното бе паркирано на улицата. Платненият сак, съдържащ оръжията, все още беше в багажника му. Еймън бе решил, че е по-добре да остави сака в колата, отколкото да го занесе в хотела. Това означаваше, че ще има по-малко огнестрелни оръжия в обсега на най-добрата убийца на СВР.
Той занесе пистолета „Макаров“ в банята и набързо взе душ, без да дърпа завесата, за да може да наблюдава Катерина в съседната стая. Тя още спеше, когато излезе от банята. Куин приготви чая и наля в две чаши — в едната добави мляко, а в другата захар. После събуди Катерина и ѝ подаде чашата със захарта.
— Обличай се — каза ѝ хладно. — Време е да уведомиш Московския център, че още си жива.
Катерина прекара дълго време под душа и положи прекомерни грижи за външността си, докато се обличаше. Най-накрая навлече палтото си и последва Куин по стълбите до фоайето, където шейсетгодишна жена с посивяла коса седеше в остъклената ниша и бродираше. Куин надникна през прозорчето и попита къде може да намери интернет кафене.
— На Лорд Стрийт, драги. Срещу магазина за риба и пържени картофи.
Разстоянието бе пет минути пеш и те го изминаха в мълчание. Лорд Стрийт беше дълга и права улица, обградена от двете страни с магазини. Магазинът за риба и пържени картофи беше някъде по средата, а интернет кафенето, както им бе казано, беше точно срещу него. Куин плати за трийсет минути и заведе Катерина до компютър в ъгъла. Тя адресира нов имейл до същия адрес на СВР и погледна към Еймън за указания.