Английският шпионин [bg]

53.

Темс Хаус, Лондон

Майлс Кент беше единственият човек в Темс Хаус, който можеше да проникне в кабинета на Аманда Уолъс без уговорена среща. Тази вечер той влезе в 18 часа и 30 минути, когато тя се готвеше да замине за дълъг уикенд в Съмърсет със съпруга си Чарлс — богат възпитаник на Итън, който се занимаваше с някакви финансови дела в Сити. Аманда обожаваше Чарлс и изглеждаше напълно в неведение, че той има пламенна любовна връзка с младата си секретарка. Кент често си бе мислил да ѝ каже за аферата — в крайна сметка това бе потенциален риск за сигурността, — но бе решил, че подобен ход може да бъде пагубен. Аманда можеше да бъде безмилостно отмъстителна, особено към тези, които считаше за заплаха за нейната власт. Чарлс нямаше да понесе наказание за своята недискретност, но Кент можеше да бъде изхвърлен от службата в разцвета на кариерата си. И после какво? Щеше да му се наложи да приеме да работи в някоя частна охранителна фирма — последния пристан за уволнени шпиони и тайни полицаи.

— Надявам се, че това няма да отнеме много време, Майлс. Чарлс вече е на път.

— Няма — отвърна Кент, като се настани на един от столовете пред бюрото на Аманда.

— Какво имаш?

— Юрий Волков.

— Какво за него?

— Днес е бил много зает.

— С какво?

— По обяд Волков е напуснал посолството пеш. Един екип от отдел А4 го е следил около час. И после са го изгубили от поглед.

— Изпуснали са го? Това ли искаш да кажеш?

— Случва се, Аманда.

— Напоследък се случва твърде често. — Тя пъхна в куфарчето си няколко материала за четене през уикенда. — Къде за последен път екипът е видял следения обект?

— На Оксфорд Стрийт. Те се върнаха в Темс Хаус и прекараха остатъка от следобеда да следят следващите действия на Волков чрез системата за видеонаблюдение.