![Тръстиковият път [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/3/trstikoviyat-pt-bg-download.jpg)
Тръстиковият път [bg]
- Автор: Бърк Джеймс Лий
- Серия: Дейв Робишо #11
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-295-
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тръстиковият път [bg]». Краткое содержание книги:
Но точно когато се будех и за момент бях увиснал между сивото утро и ярките коридори на сънищата, цветята изчезнаха от съня ми и видях върху библиотечната маса албум със снимки от Гражданската война, чиито страници се разлистваха от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец.
Искаше ми се да забравя съня с всичките му объркани образи, но той продължи да ме преследва през целия ден. И може би защото наближаваше смяната на сезона, струваше ми се, че чувам как часовникът отброява минутите на една измъчена жена, очакваща да умре в затвора „Сейнт Гейбриъл“.
В понеделник сутринта бях на стрелбището с Хелън Соало. Гледах я как изстрелва цял пълнител по мишената. Когато ударникът на деветмилиметровия пистолет щракна на празно, тя свали защитните наушници, зареди нов пълнител, прибра оръжието в кобура и се зае да събира гилзите.
— Нямаш грешка тая сутрин — похвалих я аз.
— Е, все някой трябва да бъде нормален.
— Моля?
— Ти си като паднал от Марс — каза тя, дъвчейки дъвка. — Всичко трябва да ти повтарям по два пъти.
— Къде си видяла Пейшън Лабиш?
— Казах ти вече. Влизаше в онази барака за татуировки край Лафайет.
— Защо?
— Питай нея.
— Ти повдигна въпроса, Хелън.
— Да — каза тя. — И го изчерпах. Преди два дни.
Върнах се в службата и позвъних в Ню Орлиънс на Дейна Магели.
— Имам идея за теб — казах му.
— Разбирам. Да не би да си поел надзора над нашите случаи?
— Слушай, Дейна. Джони Ремета ми каза, че ще издои хората, които са убили майка ми.
— Майтап ли си правиш? Значи поддържаш връзка с престъпник, убил двама полицейски служители?
— В събота вечер бях в бара на Маги Глик. Срещнах бившия шофьор на Джим Гейбъл, някой си Мика. Той ми каза, че ще изкара пари, като притисне човека, който дои кравата.
— Какво?
— Точно така се изрази. Според мен намекваше, че Ремета изнудва Джим Гейбъл.
— Искаш да кажеш, че Джим Гейбъл е убил майка ти?
— Преди да екзекутира Дон Ритър, Ремета го принудил да издаде убийците на майка ми. Поне така казва.
— И какво да правя с подобна информация? — попита Магели. — Просто не мога да повярвам, че водя този разговор.
— Постави Мика под наблюдение.
— Значи да пратя трима или четирима детективи да се мотаят подир някакъв тип, който дори си няма фамилия? Звучи ми като измислица на Пърсел. Може би си отмъщава за уволнението.
— Говоря сериозно, Дейна.
— Не, просто са те прихванали бесните. Ти си свястно момче. Много те обичам. Не в момента си се побъркал. Не се шегувам. Стой надалече от Ню Орлиънс.
На другия ден отскочих до градската библиотека и открих албума със снимки от времето на Гражданската война, които бе разглеждал Ремета, преди да скочи през прозореца на читалнята. Изчетох приложения списък, после започнах да прелиствам черно-белите едрозърнести фотографии.
Изображенията не ми разкриха нищо ново за Ремета. Той беше обикновен маниак на тема смърт, опитващ да открие историческа рамка за яростта и страданията, причинени от майка му. Но ако нямаше нищо повече, защо в съня ми нахлуваше албумът, прелистван от вятъра?
Дали защото досега не ми бе хрумвало, че може да е разглеждал не само снимките на убити войници, а и нещо друго?
Върнах се две страници по-назад и изведнъж видях фотография на двуетажна къща с колони и желязна ограда. Беше направена през 1864 година в покрайнините на Ню Орлиънс, след като градът бил окупиран от войските на генерал Бътлър.
Според историческите бележки срещу снимката, къщата принадлежала на млада жена, смятана за южняшка шпионка, която криела от северняците на Бътлър своя любим — избягал военнопленник. Войникът бил тежко ранен и когато жената узнала, че арестът й е неминуем, двамата изпили отрова и издъхнали на леглото в горната спалня.
Върнах се в службата и отново позвъних на Дейна Магели.
— Не откриваме Ремета, защото се крие под носа ни — казах аз.
— Знаех си, че днес ще е скапан ден.
— Успокой се, Дейна. Когато го гонеха из Френския квартал, той спря и влезе в участъка. Колко престъпници притежават подобна самоувереност?
— Дай ми адрес и ще отида да го прибера.
— Той си въобразява, че е герой от Конфедерацията, а дъщеря ми — неговата любима. В библиотеката четеше история за двама влюбени от времето на Гражданската война, които се самоубили в една къща на улица „Камп“.