Тръстиковият път [bg]

— Времето е необичайно. Духа силен западен вятър. Снощи видях разни работи да блещукат из мочурището. Жена ми разправя, че било loup-garou6.

— Блатен газ е горял или пък е било кълбовидна мълния. Знаеш го много добре. Хич недей да си мислиш за върколаци.

— Тая сутрин хвърлих въдицата. Хвана се едър сом. Като го изкормих, в корема му имаше змия.

— Хайде, довиждане — прекъснах го аз.

— Когато дойде loup-garou, някой ще умре. Едно време старите хора изгаряха кръв, за да го пропъдят обратно в гората.

— Благодаря, че приготви месото, Батист — казах аз и се прибрах.

Бутси седеше на кухненската маса и четеше някакви листове. Беше с джинси, мокасини и дънкова риза без ръкави; кичур коса бе провиснал изпод баретата отзад на шията й. Докато четеше, притискаше слепоочието си с пръст.

— От Ремета ли е? — попитах аз.

— Не. Днес бях на сбирка и „Ал-Анон“. Беше и спонсорката ми Джуди Терио. Тя казва, че имам проблеми с гнева.

— Тъй ли? — безучастно изрекох аз.

— Накара ме да премина четвъртото стъпало и да съставя подробен списък. Сега, след като го препрочетох, искам да го изхвърля.

Отидох до хладилника, извадих кана студен чай и си налях над мивката. Вдигнах чашата към устата си, но веднага я оставих и се обърнах към Бутси.

— Да налея ли и на теб?

— Искаш ли да знаеш какво имаше в списъка?

— Почвам да се плаша.

— Първото ми твърдение е свързано с абсолютната ярост.

— Напълно разбираемо.

— Мълчи си, Жилка, че ще взема пак да се ядосам. Джуди ме накара да съставя списък на всичките ти постъпки, които ме ядосват. Доста дълъг излезе.

Погледнах през прозореца как Батист кълца месо на масата до канала. Беше запалил огън от листа и вятърът отнасяше пушека към близката тръстикова нива. Усетих как кожата на главата ми се обтяга, докато чаках Бутси да изчете всичките си оплаквания. Искаше ми се да бъда навън, при вятъра и есенния мирис на изтлели листа, далече от думите, които щяха да ме заставят отново да видя безумието в постъпките си.

Сетне, вместо да изчакам критиката и кротко да я приема, аз избрах по-лесния път — опитах се да изклинча.

— Не си длъжна да ми казваш. Насилието е виновно. Човек просто не бива да живее около него. А аз го влача у дома като звяр на верига.

— Джуди ме накара да погледна нещо, което не исках да видя. Често се ядосвах, когато започнеш да закриляш някого. Ти преби Гейбъл, защото си мислеше, че ме обижда пред хората. А после аз ти четох конско за онова, което би искал да сториш на Ремета.

— И не сгреши — подкрепих я аз.

— Какво?

— Онази нощ му устроих засада. Исках веднъж завинаги да го изхвърля от живота на Алафеър.

Тя дълго мълча. Гледаше настрани и по бузите й избиха червени петна. Леко бе разтворила устни и аз я чаках да заговори.