Тръстиковият път [bg]

Очаквах Хелън да нахока и мен, но сгреших. Отидохме в „Макдоналдс“ на главната улица и седнахме до витрината. Небето бе станало зеленикаво, вятърът разтърсваше дъбовете по улицата и вдигаше вихрушки от листа.

— Тази сутрин бях в Лафайет — каза Хелън. — Помниш ли онова заведение за татуировки до магистралата?

— Една вехта дъсчена барака с разноцветни лампи по цялата веранда, нали?

— Видях Пейшън Лабиш да влиза там. Това момиче ме тревожи.

— Защо?

— Вейчъл Кармауч беше мръсник и всички го знаеха. Делото мина отвратително. Призлява ми всеки път, като чуя някой да казва, че Кармауч бил човек на закона. Защо правиш такива физиономии?

— Открих доказателства, че Лети не го е извършила сама.

— Искаш да кажеш, че Пейшън й е помагала?

— Да, точно така.

— Голямо разкритие — присви устни Хелън. — Какво друго те тормози?

— Снощи издебнах Джони Ремета от засада.

— Какво си направил?

— Исках да го пратя на оня свят. Но не можах да дръпна спусъка.

Хелън взе празните чаши от масата, отиде да ги хвърли в кошчето и се върна.

— Много шумно място — рече тя. — Пълно е с хлапета, кънти и готвачите се надвикват, та не те чух какво каза. Пак ще се видим, бвана.

Излезе, качи се в служебната кола и потегли.