Сребристи сенки [bg]

— А аз донесох това — усмихна се криво Еди. Подаде ми Хопър, който бях оставил в апартамента, все още във формата на статуетка. Докоснах изящно изваяните златисти люспи, а сетне пъхнах малкия дракон в чантата при останалите магически пособия. — Нещо ново за Сидни?

Поведох ги към мотела.

— Да вървим в щабквартирата, по-далеч от жегата.

Когато влязохме в стаята, Маркъс беше приключил с разговора по телефона и поздрави новодошлите с приятелско кимване.

— Току-що ми потвърдиха, че ще разполагаме с още трима помощници — е, единият е момиче — които ще дойдат утре. Двама от тях са били в поправителен център. Разбира се, не са имали представа, че се е намирал тук, но както можете да се досетите, не питаят особено топли чувства към това място. Имат известна информация за вътрешното разположение, макар и не толкова подробна и точна, колкото ми се иска. Междувременно най-после получихме конкретни сведения за външния вид на този център. Вярвате или не, те са го маскирали като център за изследване на пустинята. Освен това сградата е разположена извън територията на парка, на около трийсетина километра от тук. Всъщност това е най-близкият град до тях. Не бих се изненадал, ако алхимиците спират да зареждат колите си на отсрещната бензиностанция на път за работа.

Това беше много полезна информация, но изведнъж ми се стори недостатъчна, когато Еди попита:

— Никакви вести от Сидни?

Ободреното лице на Маркъс мигом помръкна.

— Не. Вече две нощи не можем да се свържем с нея.

— Но не е нужно да сме се свързали с нея, за да проникнем в онова място, нали? — попита Трей. — Просто ще влезем там и ще я изведем.

— Разбира се — съгласи се Маркъс, — но би било добре, ако имаме контакт отвътре, когато операцията започне.

Отпуснах се на едно от тесните хотелски легла, което изскърца под тежестта ми.

— А и би било хубаво просто да знаем, че тя е добре.

— Жалко, че няма с кого друг да установим контакт — обади се Еди. — Нямате ли данни за някои други затворници вътре?

Маркъс поклати глава, докато обясняваше това, което той и хората му знаеха, и старото познато чувство на отчаяние отново ме налегна. Пълното въздържание от алкохол и ежедневното използване на магията на духа беше смъртоносна комбинация за смяната на настроенията ми, с които постоянно се борех. Последното изчезване на Сидни донякъде бе нарушило крехкия самоконтрол, който до този момент успявах да запазя. Щеше да бъде истинско чудо, ако съхраня здравия си разум, докато я измъкнем от там.

Здравият разум е доста надценен, скъпи — чух леля Татяна да казва.

Стиснах клепачи.

Върви си — наредих й безмълвно. — Сега трябва да ги слушам.

И каква полза от това? — попита мъртвата ми леля.