Сребристи сенки [bg]

— Зная, че си ти, Шеридан — процедих през стиснати зъби. Опитах се да се извия и да разхлабя ремъците, но не успях. — Не е нужно да се криеш в тъмното.

Тесният лъч светлина, преминаващ през филтър на тавана, беше достатъчно ярък, за да освети красивото й, но жестоко лице.

— Не аз се крия в тъмнината. Ти си в тъмнина, защото душата ти е забулена в мрак. Ти не заслужаваш светлината.

— Тогава защо съм тук, а не в килията си?

— Килията е, за да осъзнаеш греховете и грешките си — отвърна тя. — Ти изигра добро представление, но явно не си се научила на нищо. Пропиля шанса си за размисъл и изкупление. Освен това се нуждаем от отговори относно последните ти действия. — Тя вдигна пред очите ми откраднатата идентификационна карта. — Къде и как се сдоби с това?

— Намерих я на пода — отвърнах бързо. — Май трябва да сте по-внимателни.

Шеридан изпусна драматична въздишка.

— Не ме лъжи, Сидни. Това не ми харесва. А сега да опитаме отново. Къде намери картата?

— Вече ти казах.

Остра болка прониза внезапно цялото ми тяло. Беше странна смесица от усещания, плъзгащи се по кожата ми и възпламеняващи всичките ми нервни окончания. Ако можете по някакъв начин да обедините неприятните усещания при електрошокови удари, жиления на пчели и тънки прорези по кожата, може би ще добиете представа за това, което изпитах. Продължи само няколко секунди, но изкрещях от болка.

Светлината, осветяваща Шеридан, угасна, потапяйки ни в тъмнина, но когато инквизиторката ми заговори, беше ясно, че не е помръднала.

— Това беше най-слабият заряд, само за проба. Моля те, не ме карай да го правя отново. Искам да зная как си се сдобила с идентификационна карта и какво търсеше.

Този път не я излъгах. Просто останах безмълвна.

Болката се завърна със същата сила, но този път продължи по-дълго. Докато траеше, не можех да сформирам нито една мисъл. Всяка частица от съществото ми беше концентрирана върху тази ужасна, мъчителна агония. Едно от нещата, които обичах в интимната ни връзка с Ейдриън — освен очевидното, като например колко безумно секси и добър любовник е той — беше, че това бе един от редките моменти, когато постоянно мислещият ми мозък се изключваше, позволявайки ми да се отдам докрай единствено на физическите възприятия. Нещо подобно се случваше и сега, с тази разлика, че физическите усещания бяха твърде далеч от онези, с които ме даряваше Ейдриън. Мозъкът ми не можеше да мисли за нищо. Съществуваха единствено моето тяло и болката.

Когато изтезанието спря, в очите ми напираха сълзи и аз едва чух въпросите на Шеридан. Добави и нови, като: „Как избегна камерите?“ И „Как излезе от стаята си?“. Нямах време да отговоря, дори и да исках, преди болката да се възобнови. Когато след цяла вечност спря, тя продължи с въпросите. После цикълът се повтаряше.