Сребристи сенки [bg]

— Права е — подкрепих я. — Тя не знае нищо. Губите си времето.

— Не ни пука дали тя знае — заяви Шеридан жизнерадостно. — Ние все още искаме да узнаем това, което ти знаеш. Ако методите на убеждаване, които използваме, не постигат целта си, може би ще станеш по-сговорчива, ако видиш как се прилагат на другите.

— Убеждаване — процедих с отвращение. — Това означава буквата „У“ върху вратите. Намираме се на най-долното ниво.

— Точно така — кимна Шеридан. — Миналата нощ си направила малка екскурзия, съдейки по всички врати, които си отваряла с откраднатата карта. Кажи ни защо не си била засечена от камерите, иначе…

Тя кимна отново и за част от секундата, преди Ема да закрещи, аз разбрах какво се бе случило. Тя не ме беше предала. Никой не го е сторил. Аз сама се бях издънила. Тревожех се, че мъжът, чиято карта свих, може да докладва за изчезването й и те ще я анулират. Без съмнение, той бе докладвал, ала вместо да я блокират, алхимиците бяха решили да видят дали някой ще я използва. Системата им навярно регистрираше всеки път, когато е била сканирана. Аз бях пълна глупачка, оставяйки им идеална следа, която да проследят, и единствено магията за невидимост ме бе спасила да не ме заловят веднага. Надявах се, че съм проверила достатъчно много места, за да прикрия намеренията си, особено след като машинните зали не се нуждаеха от електронна карта за достъп. Съществуваше голям шанс никой да не се досети точно какво бях направила.

Ала това нямаше да спаси Ема от изтезанията, на които аз бях подложена. Кожата ми настръхна, докато наблюдавах как тялото й се сгърчи от болката, и отново ми призля, но по съвършено друг начин.

— Тя не е виновна за това! — възкликнах, когато те спряха. — Що за извратени чудовища сте, за да сте способни на това?

Шеридан се засмя.

— Никой не е изцяло невинен — поне не тук. Но ако ти наистина вярваш, че тя е невинна, тогава е още по-печално, задето я оставяш да страда така.

Втренчих се в Ема, разкъсвана от колебание. Нима можех да се откажа от плановете си? И в същото време как бих могла да позволя това да продължи? Колебанията ми бяха приети за отказ и те възобновиха процедурата. Не можех да продължа да гледам безучастно и когато направиха следващата пауза, аз изтърсих:

— Какво си мислите, че съм правила? Търсех изход!

Шеридан вдигна ръка, за да спре невидимия инквизитор, контролиращ процеса на изтезанието.

— И успя ли да го намериш?

— Мислиш ли, че щях да съм тук, ако го бях намерила? — срязах я аз. — Единственият изход, който видях, беше в контролния ви център, а той беше строго охраняван.

— Как си се придвижвала, без да те забележат? — настоя тя.

— Избягвах камерите.

Шеридан кимна и Ема бе подложена на по-силна болка, тялото й се мяташе като парцалена кукла, докато се опитваше да се справи с вълните на агонията, преминаващи през нея.