Сребристи сенки [bg]

Когато най-силните напъни стихнаха, като през мъгла долових, че Шеридан говори е някого в другия край на стаята.

— Иди и доведи един „съучастник“ да ни помогне — нареди тя.

— Между никого от тях няма особена привързаност — отвърна скептично мъжки глас. — Познавам такива като нея. Това, което няма да стори заради себе си, може да направи заради някой друг.

Чу се звук на затварящата се врата — знак, че колегата й е излязъл. Когато ме почистиха и отново завързаха, от думите й ме осени ужасяващо прозрение. Някой ме беше предал! Шеридан е търсила точно мен, затова магията за невидимост беше развалена. Аз бях достатъчно глупава, за да си въобразя, че с неутрализирането на татуировките им със соленото мастило ще създам някаква връзка между мен и останалите. Единственото положително от цялата авантюра беше, че успях да изключа упойващия газ, както планирах, но на каква цена?

Дотук успях да стигна с размишленията, защото изтезанията се подновиха — и колкото и да беше невероятно, бяха още по-мъчителни. Не повърнах навярно защото тялото ми нямаше сили дори за това, но противно на волята ми, писъците ми огласиха стаята. Ненавиждах се, задето им показвах слабостта си, задето признавах, че ми въздействаха… ала това беше всичко, което можех да направя, за да не им разкрия по време на паузите всички тайни, които таях. Няма да говоря — заклех се. — Въпреки това отстъпление, въпреки виковете на нечовешка болка аз им показвам, че те не са толкова могъщи, колкото си мислят.

— Защо ни принуждаваш да продължаваме, Сидни? — попита Шеридан с издевателски състрадателния си тон. — Нрави ми се не повече, отколкото на теб.

— Искрено се съмнявам в това — изхъхрих.

— А аз смятах, че си постигнала голям напредък. Бях почти готова да те възнаградя за доброто поведение. Може би със среща с близките ти. А може би с това.

Тънкият лъч я освети отново и нещо проблесна в ръката й. Беше моят кръст, малкото дървено кръстче, което Ейдриън бе изработил за мен, с ръчно изрисувани нежни пролетни цветя грамофончета. Веднъж те вече се бяха опитали да ме подкупят с него, когато ме доведоха тук, сякаш един материален предмет може да ме пречупи. Ала като го видях сега, сърцето ми сякаш щеше да се пръсне — при все че навярно би могло да се дължи на изтезанията — и очите ми се замъглиха от сълзи на тъга, не на болка.

— Можеш да го получиш сега — мило рече тя. — Би могла да го получиш и ние бихме могли да спрем болката. Ти трябва само да ни кажеш това, което искаме да знаем. Наистина прекрасна вещ. — Вдигна го, любувайки му се, и за мой пълен и абсолютен ужас, го окачи на шията си. — Ако не го искаш, аз ще го задържа.

Едва не й казах, че е изработен от вампир, ала се боях, че може да го унищожи. Затова останах безмълвна, докато яростта бушуваше в гърдите ми — поне докато мъчението не започна отново, и тогава остана само агонията.