Сребристи сенки [bg]

С моите приятели и новобранците на Маркъс образувахме цял керван. Един от хората му беше взел микробус, който да бъде използван за отвеждането на освободените затворници. След като видях скептицизма на Дънкан, попитах дали изобщо ще съумеем да ги убедим да тръгнат с нас, но Ема ни увери, че ще успеем. След залавянето на Сидни, Ема намерила останалото солено мастило в тяхната стая и го използвала, за да си осигури лоялността на някои от другите затворници.

— Те ще направят това, което им кажем — заяви ми тя със самодоволна усмивка. — И ще се погрижат всички останали да ги последват.

На километър и половина от поправителния център на алхимиците керванът се раздели на две. Маркъс (в моята кола представете си!) и помощниците му във вана се отправиха към мястото, където можеха да паркират съвсем близо до обекта, откъдето щяха да продължат пеша. Еди, Трей и аз щяхме да влезем през главния портал, с татуирани златни лилии на бузите, които Шийла старателно бе изрисувала и които почти не се отличаваха от истинските. Тази част от плана бе предизвикала най-ожесточените спорове, тъй като Маркъс беше най-подходящият да се появи и да изиграе ролята на алхимик. Но лицето му беше толкова широко известно, че не можехме да рискуваме, а аз не притежавах магическата сила да променя и неговата, и моята външност. Може би ако трябваше само да изглеждам като морой, който не прилича на Ейдриън Ивашков, навярно щях да успея да прикрия и двама ни, но сега се налагаше изцяло да променя расата си. При никакви нормални условия един морой не би приближил сградата на поправителен център.

Седнали в приуса на Маркъс („това е идеалното возило за един алхимик“, беше ни уверил той), ние подкарахме право нагоре по алеята и приближихме към контролно-пропускателния пункт. В будката дежуреше един алхимик. Той провери фалшивите ни лични карти, които Маркъс бе поръчал да изработят за нас, и ни махна да минаваме. Всичко вървеше по план. Маркъс ни бе обяснил, че охраната при входа няма да проверява електронно дали информацията в личните карти съответства на тяхната база данни. Щяха да ги сравнят, когато влезем в сградата.

— Не можете да си представите какво чувство на дежа вю изпитвам в момента — отбеляза Еди, когато спряхме на паркинга. Наоколо се виждаха няколко други практични, икономични коли. — Ситуацията странно напомня на онзи път, когато Роуз, Лиса и аз освободихме Виктор Дашков от затвора. Чак тръпки ме побиват.

— С тази разлика, че той беше изпечен престъпник, който заслужаваше участта си — уточних аз. — А сега действаме на страната на справедливостта — спасяваме тези, които трябва да бъдат освободени.