Рубинения кръг [bg]

Вече имах три сърца и бях доста горда от себе си. Ала един бърз поглед към Еди, седнал до останалите младежи победители, красноречиво ми подсказа, че не бива да се чувствам толкова самоуверена. Той отчаяно жестикулираше към мен и посланието му беше съвсем красноречиво: размърдай се! Моята отбранителна тактика засега ме бе опазила, ала не ми бе извоювала сърца. Един бърз оглед ми показа, че останалите имат повече сърца от мен, ала преди да избера нов план за действие, решението бе взето вместо мен.

Якото и мускулесто момиче, което преди началото на изпитанието седеше до мен, връхлетя отгоре ми с пълната си мощ. При сблъсъка и двете паднахме на земята. Юмрукът й се сключи около шнура със сърцето на шията ми и тя го дръпна с такава сила, че едва не ме удуши. Магическата сила изригна в мен и с един здрав тласък аз я избутах и скочих на крака. Тя също се изправи и ме изгледа замислено, явно изненадана от силата, скрита зад не особено внушителната ми външност. Крис извика, предупреждавайки ни, че остават пет минути. Аз се стегнах, предугаждайки нападението на високото момиче, което идваше към мен, но изведнъж тя сви бързо рамене, обърна се и се насочи към някой друг. Отне ми само миг да разбера защо. Тя определено имаше повече сърца от всички нас. И тъй като наближаваше краят на изпитанието, не желаеше да рискува да ги изгуби, нападайки противничка, която я бе изненадала с демонстрация на голяма сила. Предпочиташе да заложи на сигурно и да изчака времето да изтече. Няколко други момичета се съревноваваха за второто място и сега станаха по-агресивни в атаките си.

А аз? Аз несъмнено заемах трето място — само дето нямаше трето място.

Срещнах отново очите на Еди и този път видях в тях истинска загриженост. Тогава погледът ми се плъзна към този, който седеше до него на трибуните: Калеб, самодоволен и уверен в своята недосегаемост. Без да се замисля повторно, аз приближих с широки крачки към него и го дръпнах за ризата. Магическата сила се надигна като мощна вълна в мен, превръщайки ме в негов почти равностоен съперник, което би било немислимо при нормални обстоятелства. А и тъй като го бях изненадала, това ми осигуряваше допълнително предимство. Светнах му един юмрук, който би накарал Улф да се гордее с мен, а след това го ритнах здравата в коляното. Не му счупих нищо, но Калеб се пльосна на земята. Бързо дръпнах шнура със сърцата му и ловко отскочих настрани, когато той размаха мощния си юмрук към мен и изрева като разлютен звяр. Еди скочи, готов да ме защити, но в този миг Крис обяви край на битките.