Рубинения кръг [bg]

Когато интервюто свърши, Воините ми се усмихнаха ободряващо, доволни от отговорите ми. Аз също им се усмихнах, но в душата ми цареше пълен смут. Едва се удържах да не треперя или да не се отдам на спомени за онзи ужасен период от живота ми. Когато излязох в приемната, където чакаха останалите новобранци, кимнах окуражително на Еди и се отпуснах върху един стол, доволна, че изглежда, никой нямаше желание да разговаря с мен. Имах възможност да поседя известно време на спокойствие, да успокоя дишането си и да се отърся от спомените. Еди се върна след малко, раздразнен от въпросите им, но като цяло по-спокоен.

— Пълни откачалки — промърмори в ухото ми, заради околните залепил усмивка на лицето си. — Придържах се към историята и те я приеха много добре.

— И при мен беше същото — отвърнах, завиждайки му колко лесно е било за него. Той не носеше този товар, който тегнеше върху мен.

Когато всички бяха разпитани, стана време за вечеря и поредното угощение в столовата. Докато се хранехме, магистър Ортега изрецитира един псалм и изнесе дълга проповед за славата на човешкия род и светлината и каква страхотна работа вършим всички ние, като се сражаваме на страната на доброто. Беше вариант на това, което бях чувала при алхимиците, още преди да ме затворят в поправителния център. Запитах се дали някога ще се освободя от групи хора, опитващи се да ми наложат своята вяра и възгледи. За щастие, след това ни предоставиха малко свободно време и Сабрина дойде да поговори с нас в един ъгъл на залата. Другите поръчители също се срещнаха със своите подопечни, така че никой нищо не заподозря.

— Справихте ли се на интервюто? — попита тя тихо. Ние кимнахме и тя ми се усмихна накриво. — Много як номер извъртя на Калеб.

— Реших, че ще оценят дързостта и съобразителността ми — отвърнах аз.

— И да, и не — рече Сабрина. — Подобно предизвикателство може да ти спечели няколко точки, но тук има и такива, на които не им се нрави някой да нарушава правилата.

— Звучи познато — промърморих, замислена за алхимиците.

— Какво ще стане сега? — поинтересува се Еди.

Сабрина се огледа и сви рамене.

— Тази вечер — нищо. Има отделни общежития за жени и мъже, така че много скоро всички ще си легнат. Това ще е твоят шанс да разузнаеш наоколо, Сидни. Проверих по-рано обектите, помещенията със заключени врати не са много. Ти каза, че те биха били проблем, нали?