Рубинения кръг [bg]

— Просто ги вземи! Просто ги вземи!

Той трескаво се опитваше да изхлузи сърцата през глава и да му ги даде, докато Калеб продължаваше да го рита. От стомаха към гърлото ми се надигна горчива жлъч и всеки миг щях да повърна, но слава богу, Калеб най-сетне го остави на мира. Отдалечи се и втренченият му поглед попадна върху Еди, но за щастие, точно тогава Крис обяви края на състезанието. Всички се наведоха напред, нетърпеливи да узнаят резултатите.

Както се очакваше, Калеб и Еди имаха най-много сърца, следвани от други трима претенденти, на които не бях обърнала особено внимание. Двамата, които се състезаваха заедно, заеха шестото място. Аз се зачудих дали Воините ще обявят седем победители, но след кратко съвещание между магистрите Крис оповести само един от тях за победител. Поздрави другия, като го окуражи следващата година да опита отново. Аз не бях забелязала този, който победи — Уейн — да прави нещо по-различно в боя от другаря си. Но Уейн беше по-едър и мускулест. Нещо ми подсказваше, че Воините наблягат на физическите дадености, предполагайки, че този, който изглежда по-як, наистина ще бъде по-силен.

Това не вещаеше нищо добро за мен, защото, когато извикаха момичетата — тринайсет на брой — стана ясно, че аз съм най-дребната и най-малко мускулестата. Положението се влоши, когато Крис съобщи, че само две от нас ще продължат напред — тези, които за един час съберат най-много сърца. След този анонс, с Еди си разменихме кратки погледи. Две момичета? Това не беше много окуражаващо за мен, както и за успеха на плана ни, имайки предвид, че за нас беше жизненоважно аз, а не толкова Еди, да остана тук, за да открия нужната информация за местонахождението на Джил. Той ми се усмихна напрегнато и ми кимна окуражаващо, като че ли искаше да каже: „Е, в такъв случай се постарай да събереш повече сърца“.

Супер, няма що. Никакъв проблем.

Наблюдаването на съревнованието между младежите ни бе дало известна представа коя е най-добрата стратегия. Ние се разположихме на арената и болшинството момичета тутакси се хвърлиха към потенциалните оръжия. Забелязах, че няколко от тях ме измериха с погледи, преценявайки ме като най-дребната и вероятно най-малката заплаха, и аз се подготвих за отбрана. В известно отношение това беше добре дошло за мен, тъй като тъкмо тази стратегия бях усвоявала най-вече по време на обучението си при Улф. Но защитата нямаше да ми спечели сърца. По природа не бях склонна към насилие и грубости. Нападението беше втора природа на Еди и на него му беше много по-лесно да се вживее в тази роля.