Рубинения кръг [bg]

Удивително, но въпреки всичките налудничави обстоятелства най-после се унесох в сън. И дори, още по-невероятно, бях пренесен в сън, създаден от някой друг с магията на духа. Когато пред мен бавно се материализира буйна тропическа градина, разбрах кой е създателят, още преди тя да се появи.

— Здравей, Соня — приветствах я.

Тя изникна иззад храст орлови нокти, облечена в градинарски дрехи, но червената й коса бе с безупречна прическа.

— Ейдриън — рече тя вместо поздрав, — напоследък е много трудно да те намеря в съня. Не разбирам по какво разписание си.

— Не съм много нито по едното, нито по другото — признах си. — Всъщност почти не съм спал. Бях доста зает.

— И аз така разбрах. Носят се слухове, че алхимиците знаят, че двамата със Сидни сте напуснали двора.

— Боя се, че е така. — Облегнах се на една палма. — Можеше да ми се обадиш по телефона, ако си искала да говорим.

— Зная — кимна тя. — Но исках да разговаряме лице в лице. Освен това има нещо, което можеш да видиш само в съня. Или по-точно някого.

Отне ми няколко секунди да разбера кого имаше предвид.

— Нина.

Тъга забули чертите на Соня.

— Да. Състоянието й не се е променило много. Тя не е точно в кома, но на практика не реагира. Ако сложиш пред нея храна, ще я изяде. Ако пуснеш душа, ще застане под него. Но рядко проявява самоинициатива за нещо. И никога не говори.

Зави ми се свят от шокиращата новина и аз призовах малко от духа, за да създам пейка, върху която се отпуснах с подкосени крака.

— Има ли някаква надежда за подобрение? — попитах.

— Не зная. — Соня седна до мен. — Искам да кажа, че се моля да има. Мразя да казвам, че няма надежда. Но онова претоварване с духа… беше твърде голямо, с твърде малко подготовка. Тя и без това беше в много крехко и нестабилно състояние от прекаленото използване на духа и по никакъв начин не бе подготвена да се справи със силата на магията, която бе призовала. Последствията и белезите от тази злоупотреба са ужасяващи.

Сърцето ми се сви.

— Трябваше да намеря начин да я спра.

— Не мисля, че си могъл, Ейдриън. Тя е била решена с цената на всичко да открие сестра си.

Поколебах се, почти боейки се да произнеса следващите думи.

— Аз я намерих. Намерих Олив и разбрах защо е избягала. Но… ами историята няма изцяло щастлив край.