Рубинения кръг [bg]

— С нас ли ще дойдеш? — пожелах да се уверя.

— Когато вие, хора, изчезнете, ще го загазя здравата, задето съм довела измамници. И дори да не решат, че съм част от заговора, ще ме обвинят в престъпно нехайство. Нямам желание да се разправям с това. А и честно? — Сабрина въздъхна. — Тази работа вече ми писна. Искам да помагам на Маркъс в нещо друго.

Свободното ни време изтече и всички се отправихме към общежитията. Крис посъветва нас, новобранците, да се наспим добре, защото утре ни очаквал „големият ден“. Опитах се да сдържа гримасата си. Вече се чувствах изцедена от днешните изпитания, а работата ми още далеч не бе приключила.

Когато влязох в женското общежитие, открих, че Сабрина е била права. Имаше множество отворени портали, съединяващи коридорите и спалните. Тъй като нямаше климатици, много прозорци също бяха отворени. Завесите, висящи пред зеещите портали, създаваха илюзорно усещане за уединение, при това дори не достигаха до пода. Беше почти като сбъдната мечта за някой, който иска да броди невидим наоколо, особено след като момичетата бяха малко и повечето спални бяха незаети.

За съжаление, моята стая не беше от тях. Някому бе хрумнала блестящата идея да настани заедно двете ни с Тара. Тя ми метна свиреп поглед, когато се заехме да се приготвяме за сън, като отправи няколко нелепи заплахи как щяла да докаже на всички, че тя е много по-добрият кандидат. Все пак не ми се вярваше, че ще ме нападне, докато спя. Проблемът беше, че не можех да рискувам тя да се събуди и да види празното ми легло — и да ме докладва на висшестоящите. Това означаваше, че се налагаше да й направя магия за сън, което не ми се бе случвало досега.

Изчаках, докато заспи сама, а сетне се прокраднах в тъмната стая. Завесата на вратата висеше примерно на две трети от тавана до пода, пропускайки светлината от коридора. Погледнах спящата Тара и се съсредоточих върху заклинанието.

Магията не изискваше много сила, но беше необходимо да се направят доста сложни пресмятания. Заклинанието действаше почти като приспивателно. Нужното количество магия зависеше от теглото на отделния индивид. В полумрака се опитах да отгатна колко приблизително тежи моята съквартирантка. Около седемдесет килограма? Ако заклинанието е твърде слабо, рискувах тя да се събуди по-рано, а не можех да го допусна. Затова реших да се презастраховам и направих магия, която щеше да е достатъчна за човек с тегло деветдесет килограма.

Дишането й стана по-равномерно, когато магията й подейства, а чертите й се отпуснаха още повече. Може би й правех услуга. Може би една нощ на дълбок и непробуден сън щеше да й е много полезна за утрешното съревнование. Макар че тя дори не подозираше, че може да се окаже единствената участничка в него. Отстъпих и си направих заклинание за невидимост. Призовах, колкото можах, повече от моята магия, за да съм сигурна, че ще действа по-дълго и няма лесно да се развали.