![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Сабрина Удс — каза тя, — водя двама потенциални новобранци.
— Двама, а? — разнесе се дрезгав глас, прозвучал по-скоро развеселено, отколкото обезпокоено.
Сабрина остана напълно невъзмутима.
— Миналата година не съм водила нито един. Предполагам, че наваксвам пропуснатото.
— Отведи ги в предварителната зона — разнесе се отговорът. Прозорецът се вдигна и Сабрина бавно премина. Тежката въздишка на облекчение беше единственият признак, че тя бе много по-притеснена за настоящата мисия, отколкото показваше. Чух хрущенето на гумите по чакъла и след минута колата спря. Сабрина се обърна и отвори вратата откъм шофьора.
— Всички да слязат — нареди.
Поведе ни от колата към място, откъде се чуваха нечии гласове. Тук най-после ни свалиха превръзките. Наоколо се простираше гола пустинна местност, обрасла с редки храсталаци, насред която се виждаха няколко порутени постройки. Напомняше ми на убежището на Улф, само че изглеждаше още по-запуснато. Двама здравеняци, препасани с автомати, си бъбреха дружески пред входа на голяма сграда, при все че когато ни видяха да приближаваме, лицата им добиха сурови изражения. Сабрина повтори това, което бе казала пред портала, като този път добави:
— Те са брат и сестра.
Изглежда, това се хареса на единия от здравеняците.
— В крайна сметка това е семейна организация.
Не това беше първото, което ми идваше на ума, когато си мислех за Воините, но го дарих с усмивка, която се надявах да е достатъчно сурова и хладна. Охраната ни провери за оръжия или следящи устройства. Обискът им бе кратък и слава богу, без ни най-малкия намек за похотливост. Двамата с Еди бяхме оставили мобилните си телефони в дома на Хауи и след като не намериха нищо подозрително, един от пазачите махна към вратата зад гърба му. Сабрина понечи да влезе след нас, но мъжът поклати глава.
— Оттук продължават сами. Ти ще минеш през вратата за зрители от другата страна.
Сабрина ни бе предупредила, че накрая ще ни разделят, затова се опитах да прикрия паниката си, докато тя се сбогуваше непринудено с нас и ни пожелаваше успех. С Еди пристъпихме през вратата, от която се излизаше на отворена прашна арена, подобна на онази, върху която се бях озовала, когато Воините бяха отвлекли Соня. Изглежда, първоначално мястото е било предназначено за бейзболно или футболно игрище, но нещо ми подсказваше, че днес тук нямаше да се играе мач.
Около десетина души се мотаеха по арената. Някои бяха на групи, а други стояха демонстративно настрани и наблюдаваха останалите изпод вежди като потенциални врагове. Едни изглеждаха като обикновени хора, на които можеш да се натъкнеш в търговски център. А на други сякаш на челата им бе написано: „Да, аз искам да се присъединя към група фанатици, които ненавиждат вампирите“. Всички бяха приблизително на нашата възраст, плюс-минус няколко години. Младежите бяха малко повече от момчетата. На трибуните вече се виждаха хора, които заемаха местата си. Зърнах Сабрина и й кимнах бързо, преди отново да насоча вниманието си към Еди.
— Тя каза, че всичко ще започне на разсъмване — казах му. На изток небето вече се багреше в оранжево, а останалата част преливаше в светлопурпурни нюанси. — Всъщност вече е време.
— Съгласен съм с теб — отвърна той, докато зоркият му дампирски поглед оглеждаше бързо всичко наоколо. Дори в обичайни условия Еди имаше вродена склонност да дебне за всевъзможни опасности. А в ситуации като тази, когато толкова много бе заложено на карта, той постоянно беше нащрек.
— Аз просто се надявам, че ще можем да…
Думите ми бяха заглушени от изсвирването на тръба. Всички се извърнахме в посока на звука и видяхме трима мъже в жълти роби със златни шлемове. Аз се вцепених ужасено и си спечелих загрижен поглед от Еди.