Рубинения кръг [bg]

Барт, в карирана риза и скъсани дънки, не ми приличаше на човек с медицинско образование, но понякога външният вид лъже.

Стомахът ми се сви на топка, когато Крис попита дали има въпроси и се увери, че всички са готови. Сабрина ни бе предупредила, че ще има някакво физическо съревнование, но не знаеше подробностите. Всяка година ги променяли, за да не могат поръчителите да предупредят своите подопечни. Очевидно Воините искаха състезанието да бъде справедливо, което ми се струваше твърде иронично, имайки предвид упоеното и изнемощяло състояние на Соня, когато я доведоха за показната й екзекуция.

Крис вдигна ръка, обявявайки началото, и въздухът се изпълни с напрегната тишина. Еди се наведе напред, в бойна готовност, със зорък поглед и опънато като струна тяло.

— Старт! — извика Крие и рязко свали ръка.

Последва истински хаос.

Младежите се нахвърлиха един срещу друг като глутница кучета, борещи се за кокал. Някои се блъскаха с цяло тяло, опитвайки се да повалят противника си и да вземат дървеното му сърце. Други избраха по-дивашки подход — хвърляха блокчета сгуробетон и използваха най-различни отломки като оръжие. Моето внимание беше приковано върху Еди, който възприе по-спокойна тактика, като изчакваше някой да го приближи. Силата му не беше явна и мнозина решиха, че е лесна плячка. Но много скоро осъзнаха грешката си, когато той започна да ги разпердушинва един по един, поваляйки ги с точни удари и ритници, а след това събираше дървените им сърца. Загубата на сърце не означаваше, че излизаш от състезанието. Ако можеш да си върнеш сърцето — или просто да отнемеш сърца от повече противници в края на часа — всичко беше наред. Някои от тези, чиито сърца Еди бе прибрал, се опитаха да си ги върнат. Други просто се насочиха към видимо по-слабите противници.

Моето истинско сърце — в гърдите ми — туптеше глухо, докато наблюдавах Еди. За мен бе важно той да остане в състезанието. И двамата трябваше да останем. Но засега, изглежда, нямаше причина за тревога. Той явно бе по-бърз и силен от повечето състезатели на арената, а освен това бе опитен и кален боец. Другите, макар и силни, нямаха реални умения и обучение и разчитаха само на груба сила — което в някои случаи се оказа доста ефективно. Видях един тип, който стовари дървената дъска върху коляното на съперника си, който извика и се сгърчи от болка, докато се строполяваше на земята.

Нападателят изскубна сърцето на победата, пренебрегвайки молбите на противника си да му помогне и да го заведе при Барт, за да получи първа помощ. В този момент Еди минаваше покрай тях и се спря, за да помогне на падналия да стигне до пейката.

Друг състезател — този, който в началото нададе дивашкия боен вик — не се церемонеше и доста бързо се справяше с противниците си. Мускулите му се издуваха гротескно, което ме караше да се питам дали не се бе натъпкал със стероиди, или просто не излизаше от фитнеса. Очевидно си бе спечелил фенове сред публиката, защото те крещяха името му всеки път, когато се сдобиеше с ново сърце.