Рубинения кръг [bg]

Стоящият до него магистър Ортега подхвана на свой ред:

— Всички вие сте тук, защото сте проявили желание да унищожите този мрак и защото вашите поръчители ви смятат достойни да се присъедините към нас. Но не се заблуждавайте: ние сме тези, които решават кой наистина заслужава да служи в редиците ни. Това няма да е лесно. Ще бъдете подложени на изпитания и внимателно оценени и проучени чак до дъното на душата ви. Ако някой от вас се бои или осъзнава, че не може да издържи на това, което предстои, го приканвам да си тръгне още сега.

Той ни огледа изпитателно, докато наоколо цареше тишина. Неколцина от новобранците се размърдаха, но никой не понечи да си тръгне.

— Много добре — прогърмя гласът на магистър Ортега. — Нека изпитанията да започнат!

Ако някога съм се питала за принципните различия между алхимиците и Воините, то сега получих отговор. Въпреки недостатъците си, алхимиците винаги са били привърженици на принципа „Първо мисли, после действай“. А Воините? Не особено.

След като приключиха встъпителните формалности, магистър Ортега даде думата на командира на новобранците, който за мое пълно изумление се оказа Крис Хуарес: братовчедът на Трей. Не го бях виждала, откакто Воините отвлякоха Соня, а Трей не говореше много за семейството си, след като те се отрекоха от него. Трей ги бе опозорил с това, че се срещаше с дампир. Очевидно Крис не бе кривнал от правия път, беше следвал правилата и моралните принципи на Воините и си бе извоювал този уважаван пост. Сега той крачеше важно пред нас, облечен с обикновени джинси и прилепнала тениска, подчертаваща атлетичната му фигура.

— Вие нямаше да бъдете тук, ако не сте изпълнени с желание да избавите света от злото — каза ни той. — А накрая ние ще решим точно колко силно е това желание. Но преди да го сторим, ние трябва да видим дали можете да се защитавате, ако се изправите срещу това зло. Страхувате ли се от болка? Боите ли се да се изцапате? Плашите ли се да направите всичко възможно, за да предпазите човечеството от мрака? — С всеки въпрос гласът му се извисяваше, довеждайки всички присъстващи до неистов възторг. Някои от новобранците, стоящи редом с Еди и мен, закрещяха в отговор. Някакъв тип нададе боен рев, спечелвайки си одобрението на публиката. Колкото до мен, аз с все сили се опитвах да изразя вълнение и интерес, потискайки шока и отвращението, които изпитвах.

Докато Крис говореше, негови събратя от Воините разполагаха на арената странна колекция от предмети: дървени кутии, метални кенове, кофи и блокчета сгуробетон. Зачудих се дали не са някакви препятствия, които трябва да преодоляваме. Когато свършиха, те дойдоха при нас и ни раздадоха по едно дървено сърце, висящо на шнур. Върху моето бе изписано измисленото ми име Фиона Грей. Еди, подвизаващ се с името Фред Грей, също получи едно.