Смъртта на светлината [bg]

Янацек поклати глава.

— Т’Лариен, майка ти е от Кимдис, бих се заклел. Въпреки това не мога да ти устоя. Манипулираш прекалено добре. — Ухили се. Беше същата стара усмивка, като онази сутрин, когато бе насочил лазера си срещу Дърк и го попита дали го притеснява. — Джаан Вайкъри е моят тейн. Какво искаш да направя?

Макар и неохотно, обръщането на Янацек беше съвсем искрено. Каваларът пое нещата в ръцете си почти мигновено. Дърк смяташе, че трябва да тръгнат веднага и да обсъдят плановете си в движение, но Янацек настоя първо да вземат душ и да се преоблекат.

— Ако Джаан все още е жив, ще е в безопасност до разсъмване. Хрътките имат слабо нощно зрение и Брайт няма да бързат да го гонят слепешката в тъмните гори. Не, т’Лариен, ще останат на бивак и ще изчакат. Сам човек не може да стигне далече пеша. Тъй че имаме достатъчно време да ги посрещнем като Айрънджейд.

Когато бяха готови за тръгване, Янацек беше махнал от себе си всякакви следи от пиянския си бяс. Беше строен и безукорен, в костюм от обшит с кожа хамелеонов плат, брадата му почистена и подрязана, тъмночервената му коса — грижливо сресана назад от очите. Само дясната му ръка — почистена и грижливо превързана, но все пак набиваща се на очи — оставаше като улика против него. Но драскотините като че ли не му бяха навредили много: изглеждаше гъвкав и ловък, когато зареди и провери лазера си, преди да го пъхне в колана си. Освен пистолета Янацек носеше и дълъг двуостър нож, и пушка като на Дърк. Ухили се ликуващо, когато я вдигна.

Дърк също се беше измил и обръснал и също така се бе възползвал за първи път от няколко дни да се нахрани до насита. Чувстваше се изпълнен с енергия.

Вътрешността на огромната четвъртита въздушна кола на Янацек бе точно толкова тясна, колкото и малкото зарязано возило, с което Дърк беше прелетял от Крайн Ламия, въпреки че машината на Янацек все пак имаше четири малки седалки вместо само две.

— Бронята — каза Гарс, когато Дърк подхвърли за ограниченото пространство. Стегна го в грубо и неудобно кресло със здравата бойна сбруя, направи същото със себе си и бързо се издигнаха в небето.

Кабината беше смътно осветена и напълно затворена, с датчици и уреди навсякъде, дори над вратите. Нямаше прозорци: панел с осем малки видеоекрана предлагаше на пилота осем различни външни гледки. Декорът беше гол, в убити сивкави цветове.