И се възправи сянка [bg]

Когато се приземи, краката му пробиха ледена кора и той се озова в дълбока до глезените вода.

Чудесно, няма що — каза си той. — Сега през цялата нощ краката ми ще са мокри.

Тук беше по-тъмно, тъй като луните бяха закрити от възвишението. Навсякъде около тях във водата цопваха снаряди. Халахан приклекна сред блатната трева, докато хората му заемаха позиции и започнаха да отвръщат на огъня.

Скудът рязко се издигна нагоре, след като се отърва от товара си. Няколко Сиви куртки трябваше да скочат от края на стълбата. Вече се приближаваше втора лодка, от стълбите, на която се спускаха още Сиви куртки. Халахан видя, че третата лодка се носи над потока. От върха на скалата към лодките се разнесоха изстрели и вторият от тях остави кратка огнена следа.

— Стрелци с пушки! — изкрещя сержант Джей с ръка върху шлема си. — Надявах се, че ще имат само лъкове!

Първите скудове бяха запалили двигателите си на пълна мощност и се издигаха нагоре и надясно, докато въртящите се оръдия в тях бълваха огън към защитниците на височината. Халахан видя как се разхвърчаха парчета дърво и половината от един разкривен жълт бор се катурна на една страна. Той изчака, докато и третата небесна лодка спусна товара си, и тъй като знаеше, че няма време да чака и останалите, даде сигнал на втори и трети взвод да тръгнат към възвишението, докато първи поддържа непрекъсната стрелба, за да ги прикрива.

Хвърли поглед назад над потока. Имперските войници се събираха, за да се отправят към позицията им. Оставащите небесни лодки приближаваха с оръдейни изстрели, зад двигателните им тръби оставаха огнени следи, а Сивите куртки на борда им стреляха през перилата надолу към идващите мъже.

Сержант Джей погледна към Халахан, когато войниците от щурмовите взводове минаха с дрънчене на броните покрай тях, преметнали пушки на гърба и с оголени къси мечове в ръце. Неколцина бяха въоръжени с пистолети или малки арбалети. Те продължиха да шляпат във водата нагоре по склона под обстрела.

Джей му кимна.

— Ще се видим горе — каза той, извади меча си и тръгна след останалите.

Халахан му пожела късмет.

— Побързай, човече — изръмжа Спарус, когато адютантът му излезе забързано от палатката на върховния генерал заедно с двама роби, които тичаха по петите му, носейки части от бронята му.

Спарус се изправи по долни дрехи, почти без да усеща студа, и започна да изучава бъркотията, настъпила долу в лагера.

В този момент кхосианската кавалерия вилнееше сред обоза. Преди няколко мига бяха изникнали в нощта като призрачни воини, докато повечето от хората на Експедиционните сили спяха в палатките си или бяха твърде объркани, за да предприемат каквото и да било. Ако кавалеристите бяха спрели дотук, щеше да е достатъчно лошо, но вместо това те създадоха истински хаос, докато се носеха през тесния и дълъг лагер, който се простираше между езерото и отсрещния край на хребета, така че сега в кръга, образуван от каруците на обоза, от горящите фургони се издигаха пламъци.