![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
След кавалерията пристъпваха кхосианските части за ръкопашен бой. Които и да бяха, бяха добри и Спарус наблюдаваше фигурите им, които се биеха сред изненаданите му войници, като избягваха местата, където беше създаден някакъв ред и офицерите му бяха успели с викове да събудят хората си и да създадат подобие на строй.
— Това нападение ли е? — попита младият жрец, който стоеше до него със сънливи очи.
Беше Че, личният дипломат на Сашийн.
— Не — отвърна Спарус и погледна на запад по протежението на долината, където под лунната светлина проблясваха върховете на гора от копия.
Дипломатът проследи погледа му и започна да изучава гледката, без да каже нищо.
— Матриархът будна ли е вече? — попита Спарус един от адютантите си, докато му помагаха да сложи бронята си.
— Не съвсем — отвърна измъченият адютант. — Взела е приспивателно, за да заспи. Казват, че било доста силно.
— А Романо?
Адютантът се готвеше да отговори, когато откъм палатката на Романо се разнесе рев и всички се обърнаха тъкмо навреме, за да видят как един жрец воин беше изхвърлен на снега, а Романо се появи след него, гол и с разярен поглед, хванал в ръка късия си меч. Младият генерал с олюляване се изправи в снега. Видя Спарус, който пристягаше ризницата си.
— Тази нощ? — извика му той. — Мътните го взели, кажи ми, че сънувам!
— Сънуваш — провлечено отвърна Спарус. — Всички ние сънуваме.
Романо разтърка едното си око и изпсува.
— Къде е бронята ми? — изкрещя той и препъвайки се, тръгна обратно към палатката си.
Генерал Спарус дръпна силно последния ремък на ризницата си и грабна единия си наколенник от ръката на роба до него. Отново огледа лагера — пламъците се отразяваха в очите му.
Атакуват ни, и то посред нощ — мислено си каза той.
До него дипломатът заговори, без да откъсва поглед от приближаващата чартаса.
— На тези кхосианци не им липсва кураж — отбеляза той, сякаш прочел мислите на генерала.
Полковник Халахан се изправи пред отчайваща гледка, когато стигна до върха на скалата. Там бяха разположени имперски пехотинци и стрелци с пушки, за да пазят частите на мортирите, и те се сражаваха ожесточено.
От мрака пред него изскочи имперски войник, който крещеше смело. Халахан извади пистолет, издърпа капсулата, която щеше да пробие патрона с вода и черен барут, и го насочи между очите на мъжа. Дръпна спусъка и видя през облака дим мъжа да пада на земята. Половината му череп липсваше.
Той разсеяно зареди пистолета си, като го прегъна на две, за да извади изхабената гилза и да я замени с друга, след което го затвори отново.
Забеляза друг войник, който се втурна към него отляво, където Сивите куртки бяха вкопчени в ръкопашна схватка. Халахан стреля повторно и уцели.
Полковникът наблюдаваше развоя на битката и стигна до извода, че изходът й все още е твърде неясен. Зад него, долу, в подножието на склона, взводовете от ариергарда стреляха по имперските войници, които тичаха през потока към тях. Той спокойно погледна над снежната равнина на запад. Видя проблясъците на стоманата, струпана около малко ядро от потрепващи факли — кхосианската чартаса, която се придвижваше напред, за да атакува врага.
Отново презареди същия пистолет, макар да носеше още четири такива оръжия. Стоеше там и чакаше. Дори в грозотата на битката имаше достатъчно време, за да се почувства горд с хората си. Гневът им личеше в начина, по който се биеха. За тях това беше лично. Имаха сметки за уреждане, близки, които да бъдат отмъстени, спомени, които да освободят с помощта на острието на мечовете си.
Нещата вече започваха да се обръщат в тяхна полза. Той видя момента, в който това се случи, и докато чакаше края, не изпитваше нито облекчение, нито изненада. Беше просто нетърпелив.
Докато се разправяха с неколцината останали имперски войници, той закрачи сред Сивите куртки, наблюдаваше медикосите, дошли, за да помогнат на ранените. Един мъж ругаеше и драскаше ослепените си очи, а другарите му се опитваха да го държат. Друг беше загубил ръката си и гледаше заплашително отрязаната част, лежаща в отъпкания сняг, сякаш беше съпругата му, която го е изоставила заради друг.