И се възправи сянка [bg]

Крийд даде съгласието си.

— Нидемес, Реверес.

Двамата генерали застанаха мирно.

— Основните сили ще се движат след тях в стреловидна формация. Генерал Нидемес, ако нямате против, бих искал Хуу да са в центъра. Генерал Реверес, чартасата на Червената гвардия ще заеме позиции по фланговете ни. Ще пробием редиците им и ще продължим право към имперското знаме, където и да се намира то. Там е гърлото, което трябва да пронижем. Ще се насочим към матриарха. Полковник Халахан, имаме доклади за позиция на мортири на билото по протежението на южния им фланг. Превземете това било и го задръжте на всяка цена. Повтарям, на всяка цена. Възвишението трябва да е наше.

Генерал Крийд, лорд-протектор на Кхос, обърна към офицерите си мрачното си и напрегнато лице. Историята, която им беше разказал, беше единствената въодушевяваща реч за битката, която имаше намерение да произнесе. Не беше човек, който би развалил въздействието й с някакви словоизлияния за победа и дълг, не и когато искаше от тези мъже да дадат живота си под негово командване.

— Въпроси?

Бан изчака да види дали някой друг няма да заговори.

— А нашите оръдия? — попита той, усещайки езика в устата си като суха каменна плоча. — Какво ще правим с оръдията?

— Няма да са ни от голяма полза, след като битката започне. Освен това ще са уязвими. По-добре да ги изпратим в Туме заедно с останалата част от оборудването ни. Нещо друго?

Все още никой друг не проговаряше. Застанал до генерала, Халахан развеселено наблюдаваше неловкото им мълчание. Той се прегърби над дървения бастун, на който се подпираше, заби го дълбоко в снега с тежестта на тялото си, след което леко наклони глава на една страна.