И се възправи сянка [bg]

Насред хаоса

Редицата на чартасата изникна в нощта с вдигнати върхове на копията и плътно допрени един до друг щитове. Очите и зъбите на воините проблясваха зад извивките на украсените им с пера шлемове — всички крещяха в такт с биенето на барабана, който им помагаше да вървят в строй.

В челната редица на напредващата кхосианска армия вървяха Хуу с пурпурните си наметала, които образуваха самия връх на стреловидната формация, докато Червените гвардейци бяха по фланговете и ариергарда. В първите две редици на всяка чартаса мъжете носеха къси мечове с остриета във формата на лист, предназначени за бой от близко разстояние на фронтовата линия. В задните редици мечовете бяха прибрани в ножниците и мъжете бяха вдигнали дългите си чарти във въздуха, готови да ги свалят, щом врагът се окаже достатъчно близо, за да го нападнат.

Зад редицата на фалангите и в пространството помежду им, известно като „каналите“, сержантите тичаха напред-назад с пръчки в ръце, крещяха на онези, които не спазваха такта, шибаха с пръчките си мъжете, които бяха излезли твърде напред, и така в движение поддържаха координацията на своята чартаса. Над главите на мъжете се появиха командни знамена. Пронизително изсвириха свирки.

Настръхналата гора от копия се спусна надолу като едно цяло с вик „хуу“.

Откъм неприятелските части, които се разпръснаха пред чартасите, долетяха викове на паника. С постоянната инерция на кораб, порещ водата, който не спира пред нищо, кхосианският строй започна да си пробива път през имперския лагер.

В този случай времето беше от най-голямо значение и всички го знаеха. С всяка стъпка, която правеха заедно, те навлизаха все по-дълбоко в дезорганизирания лагер, оставяйки след себе си купчини от мъртви и ранени. Ако манианците имаха достатъчно време, щяха да се прегрупират и имперската предоре щеше да премаже фланговете на множеството чартаси като в менгеме. Отпред вече се забелязваше движение, имперските бойни знамена се вдигаха и мъжете се събираха в редици и колони.

Бан крачеше зад резервната чартаса, която се намираше в самия център, непосредствено след капитана й и генерал Крийд. Той избърса потта от очите си и погледна към трите небесни кораба, които прелетяха над главата му, ръсейки гранати върху имперските войници отдолу. Под бронята цялото му тяло се тресеше от главата до петите. Това беше обичайната му реакция на насилието. Движенията му бяха непохватни, дори тромави. Имаше усещането, че сънува, докато навлизаше все по-навътре в имперския лагер. Сякаш беше изгубил дъното под краката си, след като е навлязъл в морето, течението го е подхванало и вече е твърде късно да се върне.

Поне генерал Крийд се чувстваше тук в свои води. Лорд-протекторът беше заобиколен от личните си телохранители. Щитовете им бяха високо вдигнати, за да го защитят от случайни стрели. Крийд не ги улесняваше особено. Носеше бухалови очила като останалите старши офицери в армията и сновеше от единия до другия край на чартасата, оглеждаше „канала“ между нея и следващата и изучаваше терена отпред.