И се възправи сянка [bg]

Полковникът наблюдаваше как ръкавицата й блестеше в полумрака с призрачно син цвят, импрегнирана с боя, получена от водорасли от езерото Симер. В отговор на всеки нов сигнал маневрените двигатели се включваха за кратко или се чуваше проскърцването на въжетата, когато нагласяха скул платната за маневриране.

Той потупа сержант Джей по рамото и си проправи път към носа през тълпата мъже. И двамата членове на екипажа там не обърнаха внимание на присъствието му. Те наблюдаваха внимателно през предния парапет. Воняха на пот, но така миришеха и всички останали на борда, включително и Халахан. По-неприятна беше миризмата от газовете, които всички изпускаха.

Ще ни подушат още преди да си ни видели — кисело си помисли полковникът.

Пред небесната лодка светлините на имперския лагер се приближаваха все повече. До ушите му долетяха викове, мъже крещяха от изненада или паника. Разнасящият се нисък грохот говореше, че кхосианската кавалерия препуска през лагера им.

Скудът бързо губеше височина с приближаването към неприятелските позиции, като набираше скорост при спускането си.

Както беше приклекнал, Халахан се размърда, за да погледне към палубата над главите на хората си. Зад небесната лодка на фона на нощното небе забеляза странно проблясване на светлина, когато един от другите скудове задейства за кратко тръбите си, маневрирайки, за да остане след тях. Бяха общо седем взвода мъже, по десет Сиви куртки във всеки. Надяваше се, че ще са достатъчно, за да превземат възвишението и да го удържат.

Пилотът остави маневрените двигатели включени още една секунда, но внезапно жената в наблюдателния кош вдигна ръка и я сви в юмрук.

Пилотът спря двигателите и скудът тихо се понесе надолу.

Сега летяха над края на лагера. Вляво Халахан виждаше пътя, който се беше показал изпод отъпкания сняг, далечната странноприемница и къщичките около нея, чиито прозорци бяха осветени, както и безбройните проблясъци на лагера, покриващ околната равнина. През откритото пространство се плъзгаха сенки — Специални, които тичаха към неприятелските линии, както обикновено разделени на взводове от по четири човека.

Облакът, закрил луните, се отдръпна и те отново осветиха сцената отдолу. Опорите изскърцаха, докато артилеристът оглеждаше небето отпред за маниански бойни птици. Ледът по обтегнатите въжета пропукваше. Силният бриз ги избутваше леко встрани от курса и пилотът поглеждаше в мрака към светещата ръкавица на наблюдателката, но тя продължаваше да я държи все така свита в юмрук и не помръдваше.