И се възправи сянка [bg]

— Оставете ме на мира — разнесе се сънливият й глас сред плисъка на вода, докато съветниците й я измъкваха от дървената вана, пълна с разтопен сняг.

— Матриарх — опита отново Суул, — нападат ни.

— Да, чух те още първия път — промърмори Сашийн.

Тя стоеше гола на килим с мокрия гипс на ръката. Олюляваше се сънена, докато грубо я подсушаваха с кърпи, опитвайки се да я събудят, доколкото могат.

— Масло за сила — обърна се тя към Хийлас, своя уредник. — Донесете ми малко.

Хийлас вече държеше бурканче в ръка и сега го отвори и й го подаде. Матриархът направи гримаса и разтри малко от белия крем по устните си.

Че стоеше на входа на голямата палатка. Мечът му беше препасан на кръста, заедно с голям нож и пистолет, който той вече беше заредил с един-единствен отровен куршум.

Отвън, в лагера на матриарха, сновяха напред-назад жреци воини и обикновени жреци. Личната й почетна стража вече беше по зеловете си, готова за битка. Един от телохранителите държеше поводите на нейния бял боен зел. Животното потрепваше нетърпеливо.

— На сина си — чу Че да казва Сашийн отвътре и гласът й вече звучеше по-сигурно. — Ще посветя тази победа на сина си.

Аларум се приближи към палатката, увит в тежко вълнено наметало. Потупа Че по рамото, сякаш се радваше да го види.

— Нямаше как да не изберат точно тази нощ, нали? — каза той и тропна с крака, за да изтупа снега от ботушите си.

Дипломатът го проследи как влиза вътре, за да говори с матриарха, след което се обърна отново към равнината отвъд. Беше погълнат от битката, макар да не изпитваше особени емоции заради отдалечеността й. Чувстваше се по-скоро като зрител в Шей Мади, който наблюдава двубоя на живот и смърт между двама гладиатори. Онова, което толкова го впечатляваше, бяха явните умения и дисциплина на кхосианците. Той имаше някаква бегла представа какви усилия коства едновременното придвижване на толкова много хора, които в същото време се сражават, какво остава за смяната на посоката по време на битка.

Когато преди малко бе видял как с рев сменят посоката си, той остана със зяпнала уста и сърцето му заби учестено. Не мислеше, че нещо подобно е възможно.

Не ме е грижа кой ще победи в тази битка — стреснато осъзна Че. И в следващия момент проумя, че това е лъжа. Той имаше своите предпочитания.