И се възправи сянка [bg]

Имперската армия се беше разположила за през нощта върху част от пътя около селце, известно като Чей-Уес. Докъдето стигаше погледът, войниците й изпълваха пътя и долината, през която минаваше той и която на север граничеше с Канелената река и езерото Херметес, а на юг стигаше до една от няколко тесни ивици хълмиста земя, които минаваха през долината като гръб на кит.

— Около основната част няма насипи от пръст — каза Халахан и вдигна падналия клон, на който се подпираше, за да посочи с него далечния лагер. От върха на пръчката се посипа сняг.

— Смятат, че щом са толкова много, значи са в безопасност.

Бан мълчаливо слушаше тези забележки. Той трепереше и нямаше нищо против да признае пред себе си, че причината за това не е единствено в студенината на бронята му. Извърна поглед от ужасяващата гледка на войските на нашествениците и го насочи отново към залязващото слънце, наслаждавайки му се дълго, сякаш го виждаше за последен път. Под отслабващите му лъчи кхосианската армия подготвяше своя лагер за през нощта. Той беше достатъчно малък, за да остане скрит зад височината, върху която стояха офицерите. Далеч зад него можеше едва-едва да различи блещукането на Туме, отразен от езерото Симер.

Офицерите чакаха Крийд да каже нещо, да ги поведе, но той беше потънал дълбоко в мислите си. Мускулите на челюстта му помръдваха, докато съсредоточено стискаше зъби.

Бан познаваше всички тези мъже в качеството си на адютант на Крийд. Той ги изучаваше един по един с крайчеца на окото си. Генерал Нидемес от Хуу и стария му противник генерал Реверес от Червената гвардия — двама сивокоси ветерани, които си приличаха като братя. Полковник Чои от Свободните доброволци, който беше кораксианец. Майор Болт, командващ Специалните операции на сухопътните войски. Полковник Мандалей от Копиеносците на кавалерийските части. И Халахан, който стоеше най-близо до Крийд.

Всички носеха провесени на вратовете си Бухалови очила — безценно оборудване, чиито лещи бяха отлети на Небесните острови. Бяха увили плътно наметалата си около бронята. Платът беше покрит с петна от дните на похода. Никой не изглеждаше особено доволен, че е тук, с изключение на Халахан.

— Братя, ние сме шест хиляди — подхвана Крийд, като обърна гръб на имперската армия. — Като цяло противникът ни превъзхожда шесторно. Ако съдя по сведенията, които събрахме от заловени разузнавачи, мога да ви кажа, че мнозина от тях са ветерани от кампаниите в Лагос и Високия Паш. Две хиляди или повече са маниански жреци воини. За кавалерията бройката не е сигурна — смятаме, че по време на пътуването са загубили много зелове. Имат доста голям контингент от стрелци с лък и пушка. Разбира се, към тях трябва да добавим и артилерията, с която разполагат. Тежките им оръдия са десет пъти повече от нашите. Слушам вашите предложения.

Генерал Реверес от Червената гвардия се прокашля и заговори пръв: