Жената от леса [bg]

75

Айвън Гилър постепенно откриваше ако не колко нежелателно, то поне колко трудно е да се служи на двама господари едновременно.

Формално погледнато, той беше поел ангажимент да помага на англичанина Куейл да открие дете, което се отглеждаше в семейство без роднинска връзка с рождената му майка. Но посредникът го беше предупредил, че от търсенето се интересуват и други важни особи, така че всяко откритие трябва първо да се свежда до тяхното знание, преди да бъде предадено на Куейл.

Това не беше нещо необичайно за работата на Гилър, особено когато ставаше дума за редовни клиенти. Ситуацията обаче се усложни, когато жената на име Морс го дръпна настрани и ясно го инструктира да говори за детето единствено с нея и Куейл. Сякаш двамата бяха наясно с дадените му указания или просто приемаха по презумпция, че е двоен агент, което явно беше благоразумно от тяхна страна. За съжаление, това не намаляваше безпокойството му относно собствената му сигурност, когато Морс и Куейл напуснеха тези брегове и той останеше сам с гнева на недоволните клиенти.

Тази дилема му докарваше мигрена и безсъние, подпомагани от бавно избледняващия спомен за обезобразеното дете в Портланд. Като не можа да измисли друго, той реши да информира англичанина за условията, при които е бил нает. В резултат на това сега, вече с негово разрешение, Гилър подаваше внимателно филтрирана информация на посредника си. Пак можеше да възникне недоволство след заминаването на Куейл, но той спокойно можеше да заяви, че не е знаел нищо извън вече предадените сведения.

Важното бе, че напредваше в издирването на детето. Частичната информация, с която се беше сдобил от агенциите за осиновяване, му позволи да елиминира някои семейства, местните контакти му помогнаха да отхвърли и други, така че останаха само двайсетина деца, чиято дата на раждане съвпадаше с предполагаемото заравяне на майката в края на зимата или началото на пролетта. Ето че сега той шофираше към Брунсуик под лек, но постоянен дъжд, за да се срещне с една жена, която вероятно би могла да стесни допълнително кръга -може би само до едно дете.

Името ѝ беше Кони Уайт. Няколко години по-рано Кони била уволнена от чиновническата си служба в Пискатакуа заради изтичане на информация за търгове за обществени поръчки и получаване на подкупи. Това я беше изпълнило с достатъчно яд, злоба и отмъстителност за десет живота напред. Въпреки че тя никога не бе работила в отдела за вписване на новородени, поради което Гилър не я беше потърсил до момента, един от източниците му твърдеше, че Уайт знае всичко, което става в окръга. Ако можеше да прецака някого и успоредно с това да изкара малко пари, с радост щеше да откликне.