Жената от леса [bg]

„Защото ще заменя една форма на ограничение с друга. Никога няма да мога да седна с гръб към вратата. Никога няма да мога за затворя очи, ако нямам въоръжена охрана. Винаги ще се страхувам, а и те рано или късно ще ме открият.“

Прайър влезе в сградата, в която живееше. Портиера го нямаше, но вратата на стаичката зад рецепцията беше отворена и се чуваше тиха музика. Прайър се зарадва, че не се налага да си разменят любезности, въпреки изолацията. Федералните бяха претърсили апартамента му и името му беше във вестниците, така че портиерите бяха наясно с проблемите му, също като всички останали в сградата. Гледаха го с нови очи и го поздравяваха с неохота, ако въобще го правеха.

Той се качи с асансьора до шестия етаж. Беше сам в кабината, за което също беше признателен. Премести плика с покупки, за да бръкне в джоба си за ключа. Съдържанието на плика не беше кой знае какво -поне в хранителен аспект, но той се утешаваше с каквото можеше. Беше запазил членството си в клуба за здраве, но беше прекалено известен и там, за да се концентрира върху упражненията, така че беше качил почти пет килограма от началото на разследването. Костюмите вече не му стояха така удобно, както преди, но това беше нищожно неудобство, понеже бездруго вече не му се налагаше да ги носи.

Как от ФБР се бяха насочили към хората, които разследваха и арестуваха? Този въпрос го тормозеше от самото начало. Каквото и да си мислеха Бакерите, имената не идваха от него. Може би друг снасяше информация, но мишените бяха толкова разнообразни - политици, църковни служители, полицаи, държавни служители, бизнесмени, - че източникът можеше да бъде само човек, познаващ цялата мрежа на Бакерите. И всички бяха дълбоко свързани с нея. Някои бяха компрометирани, други се бяха отказали по своя воля от каузата още преди десетилетия. Но нямаше нови хора.