![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Заради съзнанието, че водата е неговата връзка с дъщеря му. Беше седял с нея край езерото, свързано с морето, на границата между световете. Беше държал ръката ѝ, беше гледал заедно с нея как една кола спира на пътя над тях, а в нея бяха сенките на покойните му родители, които го канеха да тръгне с тях по Дългия път.
Но той не го направи. Вместо това се върна - към болката, към спомените, към живите. Но морето продължаваше да го зове, също както зовеше и Дженифър. Паркър помнеше една детска песничка, която ѝ пееше като бебе, за да я приспи: „Ако всички морета бяха едно, какво голямо море щеше да бъде...“. Неговото море и морето на Дженифър бяха едно, въпреки че го гледаха от различни брегове. Когато му дойдеше времето, щяха да влязат заедно в него и всяка болка да изчезне.
Храната дойде. Жената на бара продължаваше да се усмихва, но само на себе си. Луис си поръча второ мартини, докато Паркър му разказваше за събитията от последните дни. Пропусна само онова, което беше видял, докато следеше Смит Едно. Не защото се боеше, че Луис нямаше да му повярва - той вече не хранеше никакви илюзии за света на Паркър, - а защото самият той още не разбираше какво точно се бе случило.
- Имаш ли конкретна причина да смяташ, че двамата Смит са свързани с тялото от гората? - попита Луис.
- Не се сещам за друг повод да ме наобикалят. Нямам друг интересен ангажимент, освен ако не са любители на застрахователните измами.
- Ти самият си достатъчно интересен.
- Много си мил, но не си мой тип.
- Жалко че не мога да си взема думите назад.
- Ще ти позволя, дори ще те помоля да го направиш.
- Ти самият привличаш вниманието. Миналото ти привлича внимание.
- Значи са дошли просто да видят лъва в цирка?
- Е, казано по този начин, може би не. - Луис лапна едно картофче с бекон. - По дяволите, много са добри. Смъртоносни, но вкусни.
Един мъж се приближи до жената на бара, целуна я по устните и седна до нея.
- Когато влязох, тя ми се усмихна - отбеляза Луис.
- И на мен също.
- Жалко. Може би просто е дружелюбна.
- Мястото е такова.
- Не чак толкова - възрази Луис. - Да се върнем на зяпачите в „Мечката“.
- Изчезнаха вдън земя.
- Завинаги.
- Не останах с това впечатление.
- Притеснен ли си?
- Малко.
- И никаква информация за Смит Едно?
- Никаква. Питах Дейв Еванс, но онзи крие лицето си от камерите. Явно знае къде са разположени.
Сервитьорката се приближи до масата. Паркър си поръча кафе.
- Продължавам да не го разбирам: кафе с вино - каза Луис.
- Светьт е пълен с болка, а ти се захващаш със стари битки.
- Никакви битки, просто отбелязах. Кога заминаваш за Индиана?
- Утре следобед.
- Мислиш ли, че Лейла Патън още ще е там?
- Ако е обикновен човек. Обикновените хора рядко бягат толкова бързо. А и Портланд изглежда достатъчно далеч от Кадилак. Вероятно се чуди дали ще продължа да я тормозя по телефона, а не дали ще се появя на прага ѝ.
- Искаш ли компания? Никога не съм ходил в Индиана.
- Мислех, че си ходил почти навсякъде.
- Почти навсякъде, освен в Индиана.
- Странна работа, напоследък все това чувам.
Кафето дойде. Паркър предпочете да не обръща внимание на болезненото изражение на Луис.
- При други обстоятелства бих приел - продължи Паркър, - но сега ще те помоля за услуга. Мокси Кастин се опитва да се срещне с човека, заровил Карис, и вярвам, че ще го убеди. Но ако някой търси детето на Карис, двамата с момчето може да се окажат в опасност.
- Предай на Мокси, че съм насреща, ако има нужда от мен.
- Благодаря ти.
- А какво стана с най-северния конфедерат в страната?
- Били ли? Според Мокси си е взел нова таратайка.
- Със същата украса ли?
- Засега не.
- Би било чудесно, ако е извлякъл поука от преживяното.
- Чудесно, но малко вероятно.
Луис взе сметката. Паркър му благодари.
- Не на мен, на Мокси. Ще му пратя сметката за разходите си.
- О, как ще се зарадва да те види.
74
Не беше разумно Куейл да се задържа дълго в Доувър-Фокскрофт, така че Гилър му намери база, от която да работи -ваканционно бунгало в Пискатакуа, близо до Абът, собственост на един наркоман от Хилтън Хед в Южна Каролина, който не задаваше въпроси, стига да изкараше малко лесни пари. Адвокатът намираше за разумно да не се отдалечава от мястото, на което беше открито тялото на Карис Ламб. Той продължаваше да смята, че ако бебето ѝ е оцеляло, то е някъде в района.