Жената от леса [bg]

- Защото парите не са ваши. Знам кой сте. Работите за други хора и не ви пука за детето; единствената ви цел е да го намерите заради онези, които ви плащат. Нямам представа колко заделяте за себе си, но няма да взема жълти стотинки. Вие не си плащате само за информацията, но и за добрата ми воля, и за мълчанието ми, защото бас

ловя, че възложителят ви не мисли доброто на детето, освен ако не ме убедите, че е изгубеният син на милиардер и вие се грижите да си получи наследството, но в този случай ще искам доста повече от три бона.

Речта ѝ си я биваше и в същината си бе неоспорима. Кони Уайт будеше почти възхита с чистата си корумпираност.

- Не знам защо искат да го намерят, ако изобщо става въпрос за Даниел Уийвър - каза Гилър. - Не са от хората, които обичат да ги разпитват.

Предупреждението беше ясно.

- Ще го имам предвид - отвърна Уайт.

- Непременно.

Той ѝ подаде последните двеста и петдесет кинта, след което което размисли и добави още петдесет.

- Това пък защо? - попита Уайт.

- За кафето.

Уайт сгъна банкнотите и му съобщи адреса на Грег Мълис по памет, докато вадеше фотокопието на удостоверението за раждане от купчина сметки и фактури до микровълновата. Гилър си го записа в тефтерчето, прибра копието в джоба си и стана да си върви.

- Можете да останете още малко, ако искате - каза Уайт, като сложи дясната си ръка на гърдите му.

Парите явно бяха раздвижили соковете ѝ. Гилър смътно се почуди защо не е омъжена. Беше достатъчно привлекателна, за да впримчи някой глупак, стига да не я гледа твърде много в очите, за да не види остатъците от душата ѝ.

- Благодаря, но трябва да тръгвам.

Тя не прие отказа лично. Банкнотите, които топлеха джобовете ѝ, вероятно облекчаваха болката.

- Някой друг път тогава. Може би когато ми донесеш останалите пари.

- Може би.

Но не мислеше така. Ако Даниел Уийвър наистина се окажеше изчезналото дете, щеше да се наложи да сподели източника си с Куейл и Морс. Отвличането - а той беше сигурен, че точно това възнамеряват да сторят - не беше нещо, което можеше да мине незабелязано. Когато това станеше, нищо чудно Кони Уайт да решеше, че може да спечели от информацията, с която разполагаше, а това изобщо не устройваше двамата англичани. Нито пък Гилър. Надяваше се Уайт бързо да похарчи парите си.

Размишленията за съдбата на Уайт обаче го накараха да се замисли и за своята. Ако Куейл и Морс бяха готови да запушат устата на Уайт, каква щеше да бъде неговата участ? Още една причина да събере колкото може повече пари в брой и да държи куфара си готов - за всеки случай.

Уайт отвори вратата и излезе първа, за да хване кучето. Трябваше да предупреди Морс за него. Съмняваше се, че Куейл ще дойде лично.

- До скоро - каза Уайт, докато кучето ръмжеше, но Гилър не отговори.