![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
Колдикът се изсмя и Били се засмя с него, макар да не мислеше, че наистина изглеждат еднакви. Не ги харесваше, но не мислеше, че изглеждат еднакви.
Той включи телевизора и двамата заедно гледаха някакъв филм с ченгета, докато Колдикът задряма. Не беше сигурен, че го е усетил, когато си тръгваше. Погледна нагоре към прозорците на апартамента. Плътните завеси скриваха светлината от телевизора, а крушки в лампите бездруго нямаше. Единствената следа от човешко обитание бяха изхвърлените останки от храна.
Били се почуди какво би станало, ако спре да идва; все едно да спре да храни птица в клетка. Може би Хеб Колдикът просто щеше да умре. Или щеше да се опита да се махне оттам, слизайки мъчително по стълбите, докато стигне до петото стъпало отдолу нагоре, което с малко късмет щеше да се продъни под тежестта му и с помощта на вече пробитото четвърто стъпало да прати Колдикът в мазето. Но пък можеше да успее да стигне до улицата и да стъжни живота на Били.
Той се качи в пикапа си и запали двигателя, но остана поне пет минути на място. Гледаше мрака навън и си мислеше, че нещата май няма да се оправят.
Никога.
73
В „Нош“ беше тихо. Барът спокойно подремваше между вечерята и нощните птици, които щяха да започнат да се стичат след музикалните шоута и късните смени в ресторантите. Паркър си намери една маса с достатъчно светлина, на която можеше да чете, и прелисти последния брой на „Портланд Финикс“. Ал Даймън, един от водещите политически коментатори в щата и определено най-заядливият, се набираше за качеството на евентуалните кандидати за губернаторския пост. Каквито и да бяха недостатъците им, поне сегашният титуляр -който беше обявен за „Най-луд американец“ от списание „Политико“ през 2014-а, още преди да започне вторият му мандат; който твърдеше, че наркопласьори извън щата идват в Мейн, за да продават хероин и „да забременяват бели момичета“; който бе предизвикал депутат от демократите на дуел и който вероятно беше отнел терапевтичното куче на жертва на сексуално насилие, което впоследствие нарече Вето - щеше да изпадне в политическа забрава и жителите на Мейн можеха да спрат да се обвиняват един друг, задето са го избрали. Освен, разбира се, онези, които наистина бяха гласували за него, въпреки че трудно можеше да се предположи кои са те, защото си траеха, вероятно от срам.
Що се отнася до Ал Даймън, Паркър си мислеше, че сигурно се иска много енергия, за да бъдеш винаги във форма, а водещият успяваше едновременно с това да бъде и весел, и забавен. Подобно на граф Дьо Сен Симон[26] в двора на Краля Слънце, въпросът не беше дали
Ал Даймън е ядосан в един или друг ден, а на кого е ядосан.
Паркър прегледа програмата на музикалните събития в града, но реши, че е твърде стар за повечето от тях, защото дори не познаваше изпълнителите. Отдавна беше разбрал, че ако не можеш да изтананикаш нито една мелодия от „Топ 100“, значи остаряваш. Една жена, седнала сама на бара, му се усмихна; той отвърна на усмивката ѝ и се върна към вестника. Това вероятно също беше признак на остаряване: да предпочетеш пресата пред разговора с непозната жена в бара. Но трябваше да се признае, че все пак чакаше Луис, а неговият интерес към общуването с непознати от отсрещния пол беше близък до нулата.
Точно в този момент се появи и той, сякаш за да сложи край на всяко съмнение по въпроса. Жената се усмихна и на него и Паркър спря да се чувства толкова специален. Луис си поръча мартини с маслина. Паркър почти не беше докоснал виното си.
- Ейнджъл? - попита Паркър, щом Луис седна на масата.
- Спи по много. Инфекцията го е отслабила, но според докторите е по-силен, отколкото изглежда.
- Това и ние можехме да им го кажем.
- Хубаво е да го чуеш от специалист.
Поръчаха си бургери и една обща порция пържени картофки. Паркър усети как артериите му се втвърдяват в приятно очакване.
- Това значи ли, че вече не се тревожиш толкова много за него? - попита той.
- Не. Просто се тревожа по различен начин.
- Аха. Колко мислиш да се задържиш тук?
- Няколко дни. Колкото... нали се сещаш.
Паркър не настоя. Говориха за други неща, включително за нарастващата привързаност на Луис към крайбрежния град.
Заради морето е - каза той. - Свикнеш ли веднъж да го
гледаш от прозореца, започва да ти липсва.
Паркър го разбираше. Затова колкото и пъти да обмисляше да продаде къщата си в Скарбъро и да се премести в Портланд, все си оставаше там, дори след като святата неприкосновеност на дома му и собственото му чувство за сигурност бяха накърнени от опита за покушение. Заради блатата и приливните канали, заради соления мирис на въздуха. Заради светлината върху водата и далечния шум на морето, като шепот в края на света.
26
Клод Анри дьо Рувруа, граф Дьо Сен Симон (1760-1825) е определян като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм. Животът му е бил изпълнен с обрати и противоречия, поради което някои негови изследователи смятат, че той е изживял „четири живота“. -Бел. ред.