Жената от леса [bg]

Колдикът размаха лекарствата.

- Браво на теб - рече той, като лапна два викодина и ги прокара с бърбън. Антибиотиците глътна на сухо.

- Може би ще успея да намеря някого да погледне раната.

Във филмите хората като Хеб Колдикът си имаха послушни доктори, към които можеха да се обърнат за помощ, или размахваха пистолети под носа на ветеринари, за да ги излекуват. Колдикът обаче не познаваше нито един лекар, който би рискувал да попадне в затвора заради него, а Били не можеше да допусне някой да заплашва с оръжие д-р Ниан, която се грижеше за френската булонка на майка му и беше много мила жена.

- Няма нужда - отказа Колдикът, - нали вече имам антибиотици. До няколко дни ще съм на крака.

Били се почуди дали наистина си вярваше. Може би викодинът действаше по-бързо от очакваното.

- Трябва да се погрижим за нея, за да помислиш какво ще правиш оттук нататък - настоя Били. - Не мога постоянно да идвам с торбите. Някой ще забележи.

- И какво от това? Имотът си е твой. Единственото, с което изпъкваш на тази улица, е, че си бял.

Прав беше. Този район напомняше на „Кенеди Парк“ в Портланд, където беше пълно със сомалийци, етиопци и малайци и където ходеха новинарските екипи от Мейн, когато искаха да гарантират етническо многообразие пред камерите.

- Знам един тип. Изхвърлиха го от медицинския факултет, но все пак изкара първите три години. Той...

- Били - прекъсна го Колдикът, - зарежи това.

Били се натъжи от този намек за примирение. Не искаше Колдикът да се отказва. Не беше въпрос само на сантименталност: той трябваше да се махне от тази сграда, защото всеки момент старецът можеше да реши сам да провери как вървят нещата и тогава всички надежди за „Чайката“ и други барове щяха да се изпарят яко дим. Но също така знаеше от опит, че няма никакъв смисъл да спори с Колдикът, който по природа си беше упорит и твърдоглав.

- Добре.

Той хапна малко чипс и си взе бира от хладилника. Още не беше изстинала, но му беше все едно.

- Мисля, че пикапът ми е бил вдигнат във въздуха от един негър - похвърли той.

- Мамка му. Как разбра?

- От един човек, който работи за баща ми.

- Кой?

- Дийн Харпър. Уволниха го, задето ми каза.

Били много съжаляваше за станалото. Освен това се страхуваше да не налети на Дийн, когато е пиян, защото беше сигурен, че ще го пребие на място.

- Имах предвид кой негър.

- Нямам представа.

- А смяташ ли да разбереш?

- Да.

- Как?

- И това не знам.

- Ако бях на себе си, щях да ти помогна. Дори да не хванем верния, ще грабнем някой от улицата и ще го накараме да плати за греховте на брат си. Бездруго всичките изглеждат еднакво.