Жената от леса [bg]

Уайт забеляза погледа му.

- Така си докарвам по малко пари - обясни тя. - Не много, но стигат. Като стана дума...

Отблизо се забелязваха стоманените ѝ черти: стегнатите устни, хладните очи. Малко месо по костите сигурно би смекчило излъчването ѝ, но не много. Кони Уайт беше цялата в остри ръбове; човек можеше да се пореже на нея, ако не внимава.

Гилър извади по-малкия от двата плика, които носеше, и ѝ показа съдържанието му: 500 долара. Беше готов да плати до 2500, ако информацията си струваше, но не повече. Останалото възнамеряваше да задържи за себе си, както за непредвидени разходи, така и защото, ако нещата се оплескаха, щяха да са му нужни, за да подсигури бягството си.

- Уговорката ни не беше такава - отбеляза Уайт.

Гилър седна. Чувстваше се на познат терен. Имаше дълъг опит в преговорите и владееше изкуството до съвършенство.

- Не сме имали уговорка. Казахте ми колко искате, а аз отговорих, че нямам търпение да разговаряме.

Той плъзна плика по масата и изчака тя да го вземе. Не се наложи да чака дълго.

- Приемете ги като аванс и знак за добра воля - каза. - Ще останат за вас при всички положения.

Пликът изчезна мълниеносно в предния джоб на джинсите ѝ. Не можеше да се каже, че Уайт омекна - надали беше способна на това, - но в очите ѝ се появи нова светлина, ако ще и да беше само отблясъкът на сребролюбието.

- Искате ли кафе? - предложи тя.

- Да.

Това също беше част от процеса на преговорите: приемай всички жестове на гостоприемство, стига да си сигурен, че накрая няма да си платиш за тях.

Уайт наля кафе от каната на печката в две малки чашки. Гилър отказа сметана и захар.

- Отдавна ли живеете тук? - попита той.

- От около шест месеца. Земята е на брат ми. Минали сте покрай неговата къща на главния път. Аз изгубих своята, след като останах без работа. Опитах се да я задържа, но нали знаете - шибани банки.

Гилър знаеше. Съдията беше дал условна присъда на Уайт за обвиненията в корупция, но в тази славна епоха на интернет името ѝ беше опетнено завинаги. Щеше да има късмет, ако си намереше работа като продавачка на хотдог пред някой стадион, а и банкерите обикновено не гледаха благосклонно на осъдени престъпници, освен ако бяха от техните хора.

- Хубаво е тук - отбеляза той. - Не е задръстено с вещи.

- Защото се наложи да продам повечето си вещи, за да свържа двата края. Не мога да го задръстя с неща, които нямам. Приключихме ли с учтивостите?

Гилър прецени, че са приключили.

- Кажете ми какво знаете.

Уайт се облегна и скръсти ръце. Божичко. Гилър се огъна и ѝ показа следващия плик, в който имаше още хиляда долара. Последните хиляда щеше да ѝ даде след това, ако информацията си струваше.

- Има един тип, Грег Мълис се казва, живее в Медфорд. Беше женен за жена на име Холи Уийвър, но се разделиха преди шест-седем години. Сега тя живее в Гилфорд. Има момче, на около пет години, казва се Даниел. В удостоверението за раждане не е посочено име на бащата.