Жената от леса [bg]

За облекчение на Прайър и изненада на адвокатите му ФБР го остави да се пържи няколко месеца, в които редовно се наслаждаваше на компанията му под формата на разпити, но го бяха оставили на свобода с минимална гаранция и до момента с нищо не показваха, че възнамеряват да повдигнат официални обвинения. Паспортът му беше конфискуван и имаше съдебна забрана да напуска Масачузетс без предизвестие, но това бяха единствените ограничения. Вярно, че от офисите му изнесоха цели камиони с документи и компютри, но щеше да се наложи много агенти да прекарат много часове над тях, докато открият и най-дребните нарушения, при това типични за финансовия бизнес и незаслужаващи нищо повече от размахване на пръст и незначителна глоба. Затова и Прайър се чудеше дали цялата тази работа не е била само пускане на стръв с надеждата, че Прайър ще се хване и ще се опита да сключи сделка, като започне да изрежда имена, за да избегне процеса.

През последните седмици обаче до Прайър започнаха да достигат обезпокоителни слухове. Говореше се, че снася информация на агенти във ФБР и ги насочва към определени личности, от които федералните биха могли да се заинтересуват. Прайър отрече, но последваха арести, които сякаш опровергаваха думите му. По съвет на собствените си адвокати бордът преустанови всякакви контакти с него, както и достъпа му до системите и архивите на компанията. Още по-тревожното беше, че Бакерите напълно го изолираха, скоро последвани от по-голямата финансова общност. Изведнъж Гарисън Прайър се оказа без приятели. Вече не можеше да си резервира маса в любимите си ресторанти, а членството му в три клуба беше анулирано.

Той, естествено, знаеше какво правят федералните. Подобни стратегии често се прилагаха в бизнеса. Внимателно се разпространяваха истории за неефективността на някой продукт, за влошеното здраве на дългогодишния президент на някоя компания, за проблеми с безопасността на ново лекарство, все с едничката цел да се повлияе на цената на акциите или да се затруднят конкурентите. Верността на твърденията беше без значение. Веднъж пуснати, слуховете добиваха стойността на истина и никакви опровержения не можеха да компенсират нанесените щети.

Ето че сега самият той беше принуден да отрича обвинения в съучастие, но с това само подсилваше ефекта на лъжата. Притиснат беше да опровергава твърдения, които не можеха да бъдат опровергани, защото липсваше всяко доказателство за реалността им. Дори последната му приятелка спря да вдига телефона си. Единствените хора, които се радваха да го чуят, бяха адвокатите му, защото им плащаше на час за всеки разговор. Понякога си струваше дори само за да побъбри с някого.

Прайър имаше пари. Адвокатските хонорари ядяха от средствата му, но не беше заплашен от бедност, поне в обозримо бъдеще. Но за какво му бяха на човек пари, ако не можеше да се храни, където му се иска, да пътува, където пожелае, да се вижда с хората, които някога е наричал приятели? Какво бяха парите без влияние? Сякаш беше попаднал в чистилището. По цял ден не правеше нищо, а вечер трябваше да пие приспивателни, за да заспи. Въпреки че добре познаваше стратегиите, които използваха срещу него, длъжен бе да признае ефективността им. Защо трябваше да защитава онези, които толкова бързо бяха изгубили вяра в него? Защо просто не отидеше при федералните и не им разкажеше каквото знаеше за Бакерите в замяна на нов живот далеч оттук?