Открадни си свят [bg]

Някой чукаше отвън, после се разнесе трясък на счупено стъкло. След миг вратата на спалнята изхвръкна от пантите си, светлините блеснаха и вътре нахлуха три фигури.

Първите двама бяха мършав мъж с камуфлажна униформа, голям червен кръст на гърдите и тъпонос автоматичен пистолет, пристегнат към предмишницата му, и източена слабовата жена, със снежнобяла сестринска униформа, яркочервени устни и изрисувани дъговидно вежди, които й придаваха изражение на застинало саркастично учудване. Третият нашественик зад тях бе не по-малко колоритен. Персоналното кобалтово копие, което стискаше с юмрук, приличаше на издължена фунийка за сладолед.

— Съжаляваме за безпокойството — обяви той безгрижно. — Ние сме от санаториума на д-р Ирск, само че вече с нова управа. Дребен проблем с изключително значение. О, здравейте, капитане, не знаехме, че сте тук.

Марко бе слязъл от нея и се свиваше между възглавниците, докато капитан Джут натискаше трескаво бутоните на часовника си.

— Няма проблем! — забръщолеви истерично той. — Наистина момчета, няма никакъв проблем! — Той ровеше сред завивките за дрехи и металните му крака изглеждаха странно върху смачканите чаршафи.

Големият мъж все още гледаше към Табита. Тя се зави, твърдо решена да не показва нищо от себе си. Още една клюка в океана от сплетни по неин адрес. Очите на мъжа се усмихваха. Имаше дълга черна коса, пристегната на конска опашка, черна брадичка и кръчмарски зачервени бузи. Юмруците му бяха покрити с белези. Жената също се хилеше, леко разкрачена, с насочен към Марко пистолет „укротител“. Само мършавият мъж беше навъсен.

— Това е недоразумение — имахме уговорка с Девети канал… те щяха да платят… — пледираше Марко, опитвайки се да си възвърне контрола над обстановката. — О, стига, момчета. Това тук е капитанът. — Той я посочи с две ръце и се усмихна с отчаяна неблагодарност. — Елате по-късно. Сигурно ще се споразумеем нещо.

Големият мъж се почеса по веждата с палец.

— Никакви споразумения, сър, съжалявам — избоботи той. В гласа му не се долавяше и следа от заплаха. — Пълно заплащане — три хиляди седемстотин шейсет и пет скутари — изрецитира той.

— Седемстотин?… — повтори смаяно Марко.

— И се покачва — кимна мъжът.

Жената в сестринската униформа внезапно мръдна с дулото на пистолета, сякаш се готвеше да натисне спусъка. Тя се ухили още по-широко, докато Марко бърбореше и се гърчеше от страх.

— О, Господи, абе хора, я се успокойте, добре, хайде всички да се успокоим и да опитаме да погледнем на нещата от друг ъгъл, искам да кажа, нали разбирате, всичко беше уговорено предварително с момчетата от Девети канал и сега не съм готов да ви предоставя чак такъв кредит…

Мършавият мъж пусна един откос. Звукът бе оглушителен в тясното помещение. Над леглото разцъфнаха няколко малки дупки. Марко Мец разпери като щит металните си пръсти и продължи да се тресе в леглото.