Открадни си свят [bg]

— С удоволствие.

Това беше някаква тъпа игра. Тя зарови изтощено глава във възглавницата.

— Нямаш ли никаква прислуга?

— Какво, роботи ли? Трябва да има някъде… Само че спряха да работят.

Не те, времето е спряло, добави мислено тя. Преместила съм се в бъдещето и затова не помня нищо. В онова бъдеще, в което всичко се е повредило и ние висим безпомощно в хиперкосмоса.

— Опитвах се да ги поправя — продължаваше да дърдори Марко Мец. — Винаги ме е бивало в тези неща. Помниш ли, когато ти поправях разни работи на „Алис“? Искаш ли бира?

— Не можеш ли да ми донесеш аспирин, за Бога?

— В банята е.

Той разтърка гърба й.

— Миличка, с удоволствие ще ти донеса аспирин, и без туй нямам нищо по-добро. Знаеш го, нали? Само че първо трябва краката ми да си починат.

Усещаше краката му, опрени в нейните — сложни, метални съоръжения. Черната кадифена ръка лежеше на чаршафа, обърната с дланта надолу. Изглеждаше, сякаш бе изтъкана от сенки.

— Никога не носиш нещо, което не ти трябва, нали, Марко?

Великият артист отметна назад глава и изпъчи гърди в привидно накърнена гордост.

— О, хайде, кажи ми за моите прегрешения. Удряй с пълна сила. Мога да го понеса. Ще, го издържа още веднъж.

Тя стана от леглото. Изглежда вече бяха обсъждали тази тема. Значи наистина можеше да е бъдещето.

— Какъв ден беше вчера?

— Четвъртък.

Никакъв смисъл от въпроса, и без това не можеше да си спомни какъв би трябвало да е денят. Тя провлачи крака към банята.

— Табита? Скъпа? Ще ми донесеш ли една биричка, докато си там?

Бъдещето доста приличаше на миналото, което все още помнеше. Тя опря чело на хладното огледало. Изглеждаше точно толкова зле, колкото се чувстваше. Лицето й беше подпухнало и виолетово, като на веспанка.

Тя се върна в кухнята и взе две бири. Господин Забавление протегна изкуствената ръка за своята и я взе без коментар. Нямаше къде другаде да седне и тя се отпусна на леглото, погълна аспирина и го проми с глътка бира.

— Та казвам ти, щях да поправя роботите — заломоти той отново, — само че си тръгнаха.

Тя остави бирата, твърде изморена, за да пие повече. Очите й се затваряха. След миг беше в някакъв сън и караше любимия си мотор. Другите я следваха. Носеха се по брега на плитко море.

— Не мога да го понеса отново, Марко — рече тя.

— Всичко е наред, миличка.

Типично за него, мислеше си, че му се извинява.

Ръката му се спусна към слабините й. Беше истинската. Топла.

— Нека ти помогна — предложи той.

Чувстваше, че е красива. Беше самотна. А и вече го бяха правили, поне веднъж.